Зов

27.05.2015 г., 23:18 ч.

Поезия » Любовна

254 0 0

На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми,
припомни, че още съм жива.
Знам, че отново ще ме рани,
но бързо тичам към нея.
Не искам да мисля!
Пред мене сияе дъгата,
под нея аз ще премина.
Стремглава, влюбена, дива.
Нека с ръка я докосна,
ако ще да ме погълне земята.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Зов

Свързани произведения

Коментари

Предложения