Зов
393
0
0
На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми,
припомни, че още съм жива.
Знам, че отново ще ме рани,
но бързо тичам към нея.
Не искам да мисля!
Пред мене сияе дъгата,
под нея аз ще премина.
Стремглава, влюбена, дива.
Нека с ръка я докосна,
ако ще да ме погълне земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
