Зов
398
0
0
На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми,
припомни, че още съм жива.
Знам, че отново ще ме рани,
но бързо тичам към нея.
Не искам да мисля!
Пред мене сияе дъгата,
под нея аз ще премина.
Стремглава, влюбена, дива.
Нека с ръка я докосна,
ако ще да ме погълне земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
