21 jul 2017, 1:25

Зов

  Poesía
503 1 5

 

 

 

 

Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...

 

Прозрачен ще е и този ден,
с грижи и мечтите сини на човека
да срещне мига необикновен,
в който пламък да проблесне...

 

...да усети тръпката в душата
от пулса на бягащото време
и гребена възседнал на вълната
дъх да ѝ даде или я поеме.

 

Пламък от любов,
огън от раздяла –
синьото небе е зов
за събудена промяна ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...