21 jul 2017, 1:25

Зов

  Poesía
506 1 5

 

 

 

 

Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...

 

Прозрачен ще е и този ден,
с грижи и мечтите сини на човека
да срещне мига необикновен,
в който пламък да проблесне...

 

...да усети тръпката в душата
от пулса на бягащото време
и гребена възседнал на вълната
дъх да ѝ даде или я поеме.

 

Пламък от любов,
огън от раздяла –
синьото небе е зов
за събудена промяна ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...