Зов
Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...
Прозрачен ще е и този ден,
с грижи и мечтите сини на човека
да срещне мига необикновен,
в който пламък да проблесне...
...да усети тръпката в душата
от пулса на бягащото време
и гребена възседнал на вълната
дъх да ѝ даде или я поеме.
Пламък от любов,
огън от раздяла –
синьото небе е зов
за събудена промяна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
