21.07.2017 г., 1:25 ч.

Зов 

  Поезия
345 1 5

 

 

 

 

Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...

 

Прозрачен ще е и този ден,
с грижи и мечтите сини на човека
да срещне мига необикновен,
в който пламък да проблесне...

 

...да усети тръпката в душата
от пулса на бягащото време
и гребена възседнал на вълната
дъх да ѝ даде или я поеме.

 

Пламък от любов,
огън от раздяла –
синьото небе е зов
за събудена промяна ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??