Jul 21, 2017, 1:25 AM

Зов

  Poetry
501 1 5

 

 

 

 

Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...

 

Прозрачен ще е и този ден,
с грижи и мечтите сини на човека
да срещне мига необикновен,
в който пламък да проблесне...

 

...да усети тръпката в душата
от пулса на бягащото време
и гребена възседнал на вълната
дъх да ѝ даде или я поеме.

 

Пламък от любов,
огън от раздяла –
синьото небе е зов
за събудена промяна ...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...