14 mar 2023, 23:51

Зов за пролет 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
323 2 4

Лъч слънчев просветна в тъмната стая.

Изпрати ми вест, топлина и омая.

Пошушна ми тихо, така, на ухо,

усмихна се ведро зад крехко стъкло.

 

Надникна за малко, а после се скри.

Нима подранили са моите мечти?

След миг неуверено надзърна отново,

сякаш дочу наум изречено слово.

 

Разби се на милион трептящи искри

и всичко наоколо в миг озари.

Разпукнаха пъпки на смели стремежи,

новият ден ново начало бележи.

 

Разцъфнаха пъстри полски цветя,

предвестници крехки на радостта,

на синевата дариха ухание,

за да се сбъдне всяко желание.

 

И пак иде пролет, готови за полет

ветровете подхващат южен сонет.

Земята разцъфва, сияе, ликува.

Душата свободна рожден ден празнува.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Младене, Тони, Виле, благодаря, че се отбихте при мен! Благодаря за подкрепата!
  • Видях го
  • Копнежна пролента картина! Дочакахме я, Злати. Сега ще се радваме на багри и аромати.
  • Цяла феноменология на лъча се откроява в това стихотворение, водеща до ликуването на душата в предмостията на пролетта.

    "Разцъфнаха пъстри полски цветя,
    предвестници крехки на радостта,
    на синевата дариха ухание,
    за да се сбъдне всяко желание."

    Много е свежо, Ромашка!
Propuestas
: ??:??