Зов за пролет
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри.
Нима подранили са моите мечти?
След миг неуверено надзърна отново,
сякаш дочу наум изречено слово.
Разби се на милион трептящи искри
и всичко наоколо в миг озари.
Разпукнаха пъпки на смели стремежи,
новият ден ново начало бележи.
Разцъфнаха пъстри полски цветя,
предвестници крехки на радостта,
на синевата дариха ухание,
за да се сбъдне всяко желание.
И пак иде пролет, готови за полет
ветровете подхващат южен сонет.
Земята разцъфва, сияе, ликува.
Душата свободна рожден ден празнува.
© Златка Чардакова All rights reserved.
