Ромашка (Златка Чардакова)
151 1314
14.03.2023 г., 23:51 ч.

Зов за пролет 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
322 2 4

Лъч слънчев просветна в тъмната стая.

Изпрати ми вест, топлина и омая.

Пошушна ми тихо, така, на ухо,

усмихна се ведро зад крехко стъкло.

 

Надникна за малко, а после се скри.

Нима подранили са моите мечти?

След миг неуверено надзърна отново,

сякаш дочу наум изречено слово.

 

Разби се на милион трептящи искри

и всичко наоколо в миг озари.

Разпукнаха пъпки на смели стремежи,

новият ден ново начало бележи.

 

Разцъфнаха пъстри полски цветя,

предвестници крехки на радостта,

на синевата дариха ухание,

за да се сбъдне всяко желание.

 

И пак иде пролет, готови за полет

ветровете подхващат южен сонет.

Земята разцъфва, сияе, ликува.

Душата свободна рожден ден празнува.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, Тони, Виле, благодаря, че се отбихте при мен! Благодаря за подкрепата!
  • Видях го
  • Копнежна пролента картина! Дочакахме я, Злати. Сега ще се радваме на багри и аромати.
  • Цяла феноменология на лъча се откроява в това стихотворение, водеща до ликуването на душата в предмостията на пролетта.

    "Разцъфнаха пъстри полски цветя,
    предвестници крехки на радостта,
    на синевата дариха ухание,
    за да се сбъдне всяко желание."

    Много е свежо, Ромашка!
Предложения
: ??:??