Зов за пролет
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри.
Нима подранили са моите мечти?
След миг неуверено надзърна отново,
сякаш дочу наум изречено слово.
Разби се на милион трептящи искри
и всичко наоколо в миг озари.
Разпукнаха пъпки на смели стремежи,
новият ден ново начало бележи.
Разцъфнаха пъстри полски цветя,
предвестници крехки на радостта,
на синевата дариха ухание,
за да се сбъдне всяко желание.
И пак иде пролет, готови за полет
ветровете подхващат южен сонет.
Земята разцъфва, сияе, ликува.
Душата свободна рожден ден празнува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
