Зове ли ме Животът, съм готова за двубой

tsveti4ka (Цвет)
198 273

20 feb 2011, 20:29

Poesía

468 0 2

Диша тъмното като побойник във врата ми.

Имах малко, но животът и за него завидя.

Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -

ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...

Към болката и тишината не изпитвам страх -

(някога) изпитвах, но превърнах ги в убежище.

От теб на заем взимам най-прекрасната лъжа,

капчица е нужна, да роди от нея зрелище...

Аз съм силна! Докато прозорецът с надежда

прожектира всяко утро изгрев съвършено нов.

Нямам нищо... Не останаха дори одежди...

Но зове ли ме Животът, съм готова за двубой.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.