Зове ли ме Животът, съм готова за двубой

tsveti4ka (Цвет)
198 273

20.02.2011 г., 20:29 ч.

Поезия

469 0 2

Диша тъмното като побойник във врата ми.

Имах малко, но животът и за него завидя.

Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -

ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...

Към болката и тишината не изпитвам страх -

(някога) изпитвах, но превърнах ги в убежище.

От теб на заем взимам най-прекрасната лъжа,

капчица е нужна, да роди от нея зрелище...

Аз съм силна! Докато прозорецът с надежда

прожектира всяко утро изгрев съвършено нов.

Нямам нищо... Не останаха дори одежди...

Но зове ли ме Животът, съм готова за двубой.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.