Зове ли ме Животът, съм готова за двубой
Диша тъмното като побойник във врата ми.
Имах малко, но животът и за него завидя.
Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -
ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...
Към болката и тишината не изпитвам страх -
(някога) изпитвах, но превърнах ги в убежище.
От теб на заем взимам най-прекрасната лъжа,
капчица е нужна, да роди от нея зрелище...
Аз съм силна! Докато прозорецът с надежда
прожектира всяко утро изгрев съвършено нов.
Нямам нищо... Не останаха дори одежди...
Но зове ли ме Животът, съм готова за двубой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
