Зове ли ме Животът, съм готова за двубой

tsveti4ka (Цвет)
198 271

Feb 20, 2011, 8:29 PM

Poetry

503 0 2

Диша тъмното като побойник във врата ми.

Имах малко, но животът и за него завидя.

Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -

ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...

Към болката и тишината не изпитвам страх -

(някога) изпитвах, но превърнах ги в убежище.

От теб на заем взимам най-прекрасната лъжа,

капчица е нужна, да роди от нея зрелище...

Аз съм силна! Докато прозорецът с надежда

прожектира всяко утро изгрев съвършено нов.

Нямам нищо... Не останаха дори одежди...

Но зове ли ме Животът, съм готова за двубой.

Please sign in with your account so you can comment and vote.