3 may 2007, 9:22

Зрелост

  Poesía
802 0 3
 

З р е л о с т



НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...


Едно момиче, взряно във морето

мълчи и коленете си прегръща,

а вятърът косите му разстиля...


В нозете му се рони тежък пясък

и едри черни мравки преминават,

но взира се момичето в морето

и вятърът в косите вече свети...


И слънцето -  огромен  пламнал  кораб 

в червените води потъва бавно

    

и  белите вълни го отразяват

в очите на една Жена -


Тя плаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...