З р е л о с т
НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...
Едно момиче, взряно във морето
мълчи и коленете си прегръща,
а вятърът косите му разстиля...
В нозете му се рони тежък пясък
и едри черни мравки преминават,
но взира се момичето в морето
и вятърът в косите вече свети...
И слънцето - огромен пламнал кораб
в червените води потъва бавно
и белите вълни го отразяват
в очите на една Жена -
Тя плаче.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
Любо