3.05.2007 г., 9:22

Зрелост

794 0 3
 

З р е л о с т



НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...


Едно момиче, взряно във морето

мълчи и коленете си прегръща,

а вятърът косите му разстиля...


В нозете му се рони тежък пясък

и едри черни мравки преминават,

но взира се момичето в морето

и вятърът в косите вече свети...


И слънцето -  огромен  пламнал  кораб 

в червените води потъва бавно

    

и  белите вълни го отразяват

в очите на една Жена -


Тя плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...