3.05.2007 г., 9:22

Зрелост

798 0 3
 

З р е л о с т



НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...


Едно момиче, взряно във морето

мълчи и коленете си прегръща,

а вятърът косите му разстиля...


В нозете му се рони тежък пясък

и едри черни мравки преминават,

но взира се момичето в морето

и вятърът в косите вече свети...


И слънцето -  огромен  пламнал  кораб 

в червените води потъва бавно

    

и  белите вълни го отразяват

в очите на една Жена -


Тя плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...