З р е л о с т
НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...
Едно момиче, взряно във морето
мълчи и коленете си прегръща,
а вятърът косите му разстиля...
В нозете му се рони тежък пясък
и едри черни мравки преминават,
но взира се момичето в морето
и вятърът в косите вече свети...
И слънцето - огромен пламнал кораб
в червените води потъва бавно
и белите вълни го отразяват
в очите на една Жена -
Тя плаче.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
