May 3, 2007, 9:22 AM

Зрелост

  Poetry
797 0 3
 

З р е л о с т



НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...


Едно момиче, взряно във морето

мълчи и коленете си прегръща,

а вятърът косите му разстиля...


В нозете му се рони тежък пясък

и едри черни мравки преминават,

но взира се момичето в морето

и вятърът в косите вече свети...


И слънцето -  огромен  пламнал  кораб 

в червените води потъва бавно

    

и  белите вълни го отразяват

в очите на една Жена -


Тя плаче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...