3 мая 2007 г., 09:22

Зрелост

792 0 3
 

З р е л о с т



НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...


Едно момиче, взряно във морето

мълчи и коленете си прегръща,

а вятърът косите му разстиля...


В нозете му се рони тежък пясък

и едри черни мравки преминават,

но взира се момичето в морето

и вятърът в косите вече свети...


И слънцето -  огромен  пламнал  кораб 

в червените води потъва бавно

    

и  белите вълни го отразяват

в очите на една Жена -


Тя плаче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....