7 oct 2009, 12:06

Звезда

  Poesía » Otra
1.1K 0 15

 

 

Звезда

 

Детето на бедняка

с песента си цепи 

чужди пънове за огрев.

 

Нарежда ги -

тъй, както диша радостта.

Над дланите му слиза есента.

 

Пилее по ръцете му

трески от златна милост.

Мазолите престават да болят.

 

Повдигат брадвата в небето

и спускат  блясъка над този свят.

Привършват днешната поръчка.

 

Прикътват песента.

Изтупват кърпената дрешка.

Над хляба слиза вечерта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Благодаря ти!!!
  • Поздравления!!!
  • Благодаря за подкрепата!

    ...някъде там, вместо на детството с волния вятър, с ангажименти поети връз крехките плещи живее и някак успява даже да расне и пее Талантът в едно непотърсено ничие Родно Богато...

    Сърдечни поздрави на всички!
  • Много си талантлива,Светлана.Ама-много!Пиши,публикувай и бъди
    щастлива,въпреки че талантът е болка.Поезията ти стана по-конкретна,нещо в теб се промени,но моята любима образност остана.
    Wali./Виолета Томова/

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...