7 oct 2009, 12:06

Звезда

  Poesía » Otra
1.1K 0 15

 

 

Звезда

 

Детето на бедняка

с песента си цепи 

чужди пънове за огрев.

 

Нарежда ги -

тъй, както диша радостта.

Над дланите му слиза есента.

 

Пилее по ръцете му

трески от златна милост.

Мазолите престават да болят.

 

Повдигат брадвата в небето

и спускат  блясъка над този свят.

Привършват днешната поръчка.

 

Прикътват песента.

Изтупват кърпената дрешка.

Над хляба слиза вечерта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Благодаря ти!!!
  • Поздравления!!!
  • Благодаря за подкрепата!

    ...някъде там, вместо на детството с волния вятър, с ангажименти поети връз крехките плещи живее и някак успява даже да расне и пее Талантът в едно непотърсено ничие Родно Богато...

    Сърдечни поздрави на всички!
  • Много си талантлива,Светлана.Ама-много!Пиши,публикувай и бъди
    щастлива,въпреки че талантът е болка.Поезията ти стана по-конкретна,нещо в теб се промени,но моята любима образност остана.
    Wali./Виолета Томова/

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....