Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги -
тъй, както диша радостта.
Над дланите му слиза есента.
Пилее по ръцете му
трески от златна милост.
Мазолите престават да болят.
Повдигат брадвата в небето
и спускат блясъка над този свят.
Привършват днешната поръчка.
Прикътват песента.
Изтупват кърпената дрешка.
Над хляба слиза вечерта.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены