7 окт. 2009 г., 12:06

Звезда

1.1K 0 15

 

 

Звезда

 

Детето на бедняка

с песента си цепи 

чужди пънове за огрев.

 

Нарежда ги -

тъй, както диша радостта.

Над дланите му слиза есента.

 

Пилее по ръцете му

трески от златна милост.

Мазолите престават да болят.

 

Повдигат брадвата в небето

и спускат  блясъка над този свят.

Привършват днешната поръчка.

 

Прикътват песента.

Изтупват кърпената дрешка.

Над хляба слиза вечерта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Благодаря ти!!!
  • Поздравления!!!
  • Благодаря за подкрепата!

    ...някъде там, вместо на детството с волния вятър, с ангажименти поети връз крехките плещи живее и някак успява даже да расне и пее Талантът в едно непотърсено ничие Родно Богато...

    Сърдечни поздрави на всички!
  • Много си талантлива,Светлана.Ама-много!Пиши,публикувай и бъди
    щастлива,въпреки че талантът е болка.Поезията ти стана по-конкретна,нещо в теб се промени,но моята любима образност остана.
    Wali./Виолета Томова/

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...