7.10.2009 г., 12:06

Звезда

1.1K 0 15

 

 

Звезда

 

Детето на бедняка

с песента си цепи 

чужди пънове за огрев.

 

Нарежда ги -

тъй, както диша радостта.

Над дланите му слиза есента.

 

Пилее по ръцете му

трески от златна милост.

Мазолите престават да болят.

 

Повдигат брадвата в небето

и спускат  блясъка над този свят.

Привършват днешната поръчка.

 

Прикътват песента.

Изтупват кърпената дрешка.

Над хляба слиза вечерта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Благодаря ти!!!
  • Поздравления!!!
  • Благодаря за подкрепата!

    ...някъде там, вместо на детството с волния вятър, с ангажименти поети връз крехките плещи живее и някак успява даже да расне и пее Талантът в едно непотърсено ничие Родно Богато...

    Сърдечни поздрави на всички!
  • Много си талантлива,Светлана.Ама-много!Пиши,публикувай и бъди
    щастлива,въпреки че талантът е болка.Поезията ти стана по-конкретна,нещо в теб се промени,но моята любима образност остана.
    Wali./Виолета Томова/

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...