Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги -
тъй, както диша радостта.
Над дланите му слиза есента.
Пилее по ръцете му
трески от златна милост.
Мазолите престават да болят.
Повдигат брадвата в небето
и спускат блясъка над този свят.
Привършват днешната поръчка.
Прикътват песента.
Изтупват кърпената дрешка.
Над хляба слиза вечерта.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
