Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги -
тъй, както диша радостта.
Над дланите му слиза есента.
Пилее по ръцете му
трески от златна милост.
Мазолите престават да болят.
Повдигат брадвата в небето
и спускат блясъка над този свят.
Привършват днешната поръчка.
Прикътват песента.
Изтупват кърпената дрешка.
Над хляба слиза вечерта.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
