26 jun 2019, 9:22

Звездна невеста

  Poesía » Otra
1.3K 5 6

Път прокарах да стигнеш до мене

през вековна и страшна гора.

Да намеря покой и спасение

от стихиите тебе избрах!

 

Построих най-красивия замък,

обградих го наоколо с ров

и издигнах ограда от камък

да те скрия за тази любов.

 

И когато прекрачиш през прага

седем пъти с ключа заключи,

забрави всичко друго веднага,

всички спомени в миг изличи!

 

Във нощта кестенява и мека

те очаквам в любовния кът

да потеглим по лунна пътека

към звездите на Млечния път!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...