26 jun 2019, 9:22

Звездна невеста

  Poesía » Otra
1.3K 5 6

Път прокарах да стигнеш до мене

през вековна и страшна гора.

Да намеря покой и спасение

от стихиите тебе избрах!

 

Построих най-красивия замък,

обградих го наоколо с ров

и издигнах ограда от камък

да те скрия за тази любов.

 

И когато прекрачиш през прага

седем пъти с ключа заключи,

забрави всичко друго веднага,

всички спомени в миг изличи!

 

Във нощта кестенява и мека

те очаквам в любовния кът

да потеглим по лунна пътека

към звездите на Млечния път!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...