Път прокарах да стигнеш до мене
през вековна и страшна гора.
Да намеря покой и спасение
от стихиите тебе избрах!
Построих най-красивия замък,
обградих го наоколо с ров
и издигнах ограда от камък
да те скрия за тази любов.
И когато прекрачиш през прага
седем пъти с ключа заключи,
забрави всичко друго веднага,
всички спомени в миг изличи!
Във нощта кестенява и мека
те очаквам в любовния кът
да потеглим по лунна пътека
към звездите на Млечния път!
© Елка Тодорова Всички права запазени