Jun 26, 2019, 9:22 AM

Звездна невеста

  Poetry » Other
1.3K 5 6

Път прокарах да стигнеш до мене

през вековна и страшна гора.

Да намеря покой и спасение

от стихиите тебе избрах!

 

Построих най-красивия замък,

обградих го наоколо с ров

и издигнах ограда от камък

да те скрия за тази любов.

 

И когато прекрачиш през прага

седем пъти с ключа заключи,

забрави всичко друго веднага,

всички спомени в миг изличи!

 

Във нощта кестенява и мека

те очаквам в любовния кът

да потеглим по лунна пътека

към звездите на Млечния път!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...