18 feb 2011, 16:11

Звездно

  Poesía » Otra
1.4K 0 23

 

 

 

 

Ще се намерим

в последната

тиха въздишка

на залеза.

И ще посеем

слънце в пръстта.

После

ще залюлеем

силно звездите.

Отдавна мечтаят

и те в тъмнина

да поспят.

А те ще сънуват

как падат надолу.

Плетейки

оранжево-жълта

мелодия.

И безпръсто

ще погалят

две слети тела

с изгрева.

Който сънено

ще нарисува

покълващо слънце.

И ще задраска

няколко облака.


За да е вечер ново

намирането.

И пак да е

звездна нощта ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...