18 ene 2012, 22:57

Звездно цвете

960 0 4

Ние с теб сме като
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим
- две изгубени планети
(разделени тъй, както
Ромео някога от Жулиета).
Пътуваме през цветните
поляни-звездни купове
към предначертаното,
към нашето общо "сега".
Сблъсъкът на световете.
В косите ти-лъчи тогава
ще закича звездно цвете.


Моята орбита води към теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен пък ми хареса! Поздрав!
  • И защо е подредено в накъсани редове - шест изречения, които не могат да имат претенцията да се наричат стихотворение - липсват им характеристиките на мерената реч. А който иска - да ахка и да охка! Хора разни, вкусове всякакви /ако въобще го има литературния вкус/.
  • Правилна посока
  • Харесах много,поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...