18.01.2012 г., 22:57

Звездно цвете

962 0 4

Ние с теб сме като
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим
- две изгубени планети
(разделени тъй, както
Ромео някога от Жулиета).
Пътуваме през цветните
поляни-звездни купове
към предначертаното,
към нашето общо "сега".
Сблъсъкът на световете.
В косите ти-лъчи тогава
ще закича звездно цвете.


Моята орбита води към теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен пък ми хареса! Поздрав!
  • И защо е подредено в накъсани редове - шест изречения, които не могат да имат претенцията да се наричат стихотворение - липсват им характеристиките на мерената реч. А който иска - да ахка и да охка! Хора разни, вкусове всякакви /ако въобще го има литературния вкус/.
  • Правилна посока
  • Харесах много,поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...