18 янв. 2012 г., 22:57

Звездно цвете

959 0 4

Ние с теб сме като
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим
- две изгубени планети
(разделени тъй, както
Ромео някога от Жулиета).
Пътуваме през цветните
поляни-звездни купове
към предначертаното,
към нашето общо "сега".
Сблъсъкът на световете.
В косите ти-лъчи тогава
ще закича звездно цвете.


Моята орбита води към теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък ми хареса! Поздрав!
  • И защо е подредено в накъсани редове - шест изречения, които не могат да имат претенцията да се наричат стихотворение - липсват им характеристиките на мерената реч. А който иска - да ахка и да охка! Хора разни, вкусове всякакви /ако въобще го има литературния вкус/.
  • Правилна посока
  • Харесах много,поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....