Ние с теб сме като
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим
- две изгубени планети
(разделени тъй, както
Ромео някога от Жулиета).
Пътуваме през цветните
поляни-звездни купове
към предначертаното,
към нашето общо "сега".
Сблъсъкът на световете.
В косите ти-лъчи тогава
ще закича звездно цвете.
Моята орбита води към теб.
© Александър All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
