Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат
и вие друг живот – зелен, изящен
и в него звездни чувствата растат,
отдолу тинята напразно дращи.
Напразно се опитва да реши
това, което Бог в сърцата пази
и звездни греят нашите души,
а тинята под тях безсилна лази.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »