Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат
и вие друг живот – зелен, изящен
и в него звездни чувствата растат,
отдолу тинята напразно дращи.
Напразно се опитва да реши
това, което Бог в сърцата пази
и звездни греят нашите души,
а тинята под тях безсилна лази.
© Милена Френкева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
