19 ago 2007, 21:37

"Звук и светлина"

  Poesía
1.2K 0 22
 

Ситно слънцето рони се

                   на върбите в косите -

озарява с поклони

                   на Янтра водите.

Уловени в меандрите

                   се изправят дворци,

ореолно огряни

                   от скални венци.


Колко стъпки пред моите

                   тук са мерили времето,

нарушили покоя

                   на горди Асеневци...

Звън камбанен отвява

                   зад хълма деня -

Царевград оживява,

                  прероден в светлина:


Падат тежките порти -

                   в храма времето спира.

Вековете и хората,

                   тук вградени, се сбират.

И пред тях, омагьосан,

                   коленичи светът,

удивен от възхода,

                   преклонен пред скръбта:

Горд и силен народ

                   свойта участ избира -

в пепелта прави брод,

                   праща лъч във всемира...


... а следите, белязали

                  върху камъка смисъл,

в мен до кръв са се врязали,   
                  на любов ме орисали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ангар, Кирил, Зина, Галя . Дълбоко ме трогнаха думите ви! Да си призная, трудно го писах този стих, всяка дума съм я изстрадала. Не очаквах, че се е получило, но явно съм успяла с въздействието. Прегръдки на всички!
  • Всяка вечер се наслаждавам на тази красота"Звук и светлина",но повярвай ми,не вярвам,че ще мога да напиша такъв превъзходен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Достолепие Българско!!!!!!!!!!!!

    Падат тежките порти....

  • Царствено стихотворение! С тържествен, с царствен ритъм, с много хубави рими, с рядко сполучливи поетични картини - особено от самото начало, от първия куплет! Браво! Сякаш е написано от царица! Царица Албиция!
  • Гореща прегръдка и за вас, Оля, Христо, Мери, Петьо, Таня, Доче, Таня, Стефи, Креми, Маги!
    Ако щастието се измерва с хората, които си накарал да видят света през товоите очи, малко по различен, то аз съм един наистина щастлив човек. Обичам ви! :*:*:*

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...