19.08.2007 г., 21:37 ч.

"Звук и светлина" 

  Поезия
1034 0 22
 

Ситно слънцето рони се

                   на върбите в косите -

озарява с поклони

                   на Янтра водите.

Уловени в меандрите

                   се изправят дворци,

ореолно огряни

                   от скални венци.


Колко стъпки пред моите

                   тук са мерили времето,

нарушили покоя

                   на горди Асеневци...

Звън камбанен отвява

                   зад хълма деня -

Царевград оживява,

                  прероден в светлина:


Падат тежките порти -

                   в храма времето спира.

Вековете и хората,

                   тук вградени, се сбират.

И пред тях, омагьосан,

                   коленичи светът,

удивен от възхода,

                   преклонен пред скръбта:

Горд и силен народ

                   свойта участ избира -

в пепелта прави брод,

                   праща лъч във всемира...


... а следите, белязали

                  върху камъка смисъл,

в мен до кръв са се врязали,   
                  на любов ме орисали.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Ангар, Кирил, Зина, Галя . Дълбоко ме трогнаха думите ви! Да си призная, трудно го писах този стих, всяка дума съм я изстрадала. Не очаквах, че се е получило, но явно съм успяла с въздействието. Прегръдки на всички!
  • Всяка вечер се наслаждавам на тази красота"Звук и светлина",но повярвай ми,не вярвам,че ще мога да напиша такъв превъзходен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Достолепие Българско!!!!!!!!!!!!

    Падат тежките порти....

  • Царствено стихотворение! С тържествен, с царствен ритъм, с много хубави рими, с рядко сполучливи поетични картини - особено от самото начало, от първия куплет! Браво! Сякаш е написано от царица! Царица Албиция!
  • Гореща прегръдка и за вас, Оля, Христо, Мери, Петьо, Таня, Доче, Таня, Стефи, Креми, Маги!
    Ако щастието се измерва с хората, които си накарал да видят света през товоите очи, малко по различен, то аз съм един наистина щастлив човек. Обичам ви! :*:*:*
  • Прелест и разкош , четеш , четеш и не се насищаш! Прекрасна си Дани.С обич.
  • Вълшебство!
    Това е стиха ти!!!
    Поздрав, Данче!
  • Красиво стихче, браво на теб.
  • Поздравления!Изящно си го обрисувала!
  • Чудесно си описала величието на Търновград!
    Поздрав и от мен Данче!
  • Красив е този град вековен,
    затънал до уши в традиции,
    лишен от прелестни албиции.
    За мен оказа се съдбовен.
  • Хубаво, писано с преклонение!!!Поздрав!!!
  • Прекрасен стих, Дани!!! Пренесе ме там. Благодаря ти и поздрав!!!
  • поздрав!!!
  • Една специална прегръдка и за Гери. Ще те заведа непременно, мила!
  • Не мога да наваксам с всички написали коментари, затова, всеки който се отбие тук да се чувства прегърнат горещо и силно! Благодаря, Жени, Дарче...
  • Великолепие! Приказен стих, Данче!
    Как ми се иска да видя Велико Търново - облян в звук и светлина... може би на следващия празник на града - през март...
  • И на мен ми липсваше сайтът през тези няколко седмици! Благодаря ти Веси!
  • Браво Данче!
    Чудесно е!
  • Благодаря ти, Мая. Прегръдки!
  • Разкошен стих!
    Липсваше ми!
  • Данче... много си добра!
Предложения
: ??:??