"Звук и светлина"
Ситно слънцето рони се
на върбите в косите -
озарява с поклони
на Янтра водите.
Уловени в меандрите
се изправят дворци,
ореолно огряни
от скални венци.
Колко стъпки пред моите
тук са мерили времето,
нарушили покоя
на горди Асеневци...
Звън камбанен отвява
зад хълма деня -
Царевград оживява,
прероден в светлина:
Падат тежките порти -
в храма времето спира.
Вековете и хората,
тук вградени, се сбират.
И пред тях, омагьосан,
коленичи светът,
удивен от възхода,
преклонен пред скръбта:
Горд и силен народ
свойта участ избира -
в пепелта прави брод,
праща лъч във всемира...
... а следите, белязали
върху камъка смисъл,
в мен до кръв са се врязали,
на любов ме орисали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
