2 nov 2020, 10:40  

Звукът на сърцето ти 

  Poesía » De amor
396 6 17

Мракът бавно изплете тъгата на люлка

и потънах в мълчание лунно.

Тишината направи завивка от вълна.

Самотата превърна се в мълнии.

Страх ме е от небето. И от огъня също.

И по детски се плаша от всичко.

Чувствам сякаш във мен нещо се преобръща

и си сричам сърцето си. Сричам.

Щом те няма, ще трябва да свикна да дишам

този въздух по-гъст от мъглата.

Без любов и животът на бесило прилича

и се впива дълбоко в душата ми.

Ако имаше сила , някой би го затегнал.

Бих събрала в дъха си Планетата.

 

Само, само да можех глава да облегна

и да чуя звука на сърцето ти.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??