Звукът на сърцето ти
Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също.
И по детски се плаша от всичко.
Чувствам сякаш във мен нещо се преобръща
и си сричам сърцето си. Сричам.
Щом те няма, ще трябва да свикна да дишам
този въздух по-гъст от мъглата.
Без любов и животът на бесило прилича
и се впива дълбоко в душата ми.
Ако имаше сила , някой би го затегнал.
Бих събрала в дъха си Планетата.
Само, само да можех глава да облегна
и да чуя звука на сърцето ти.
© Деница Гарелова All rights reserved.
