Има някой среднощ да потърси очите ти
и да помни смеха на луната през юли,
да дочува дъжда, да мълчи, да не пита,
да се спъва обул на живота цървулите.
Има боси човеци и неми въпросчета. ...
Прекалената тишина в колата
може да убие удоволствието от пътуването.
Малко шум — двигателят, музиката,
дори смехът на пътниците —
те кара да се чувстваш жив, ...
Нощта е страст... но също, престъпление...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...
Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...
Всеки есенен лист е спомен,
всеки цвят - последна дума
на лятото, което си тръгна без сбогом.
Слънцето още се опитва да пробие
през облаците, като забравен приятел, ...
Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...
Следата трудно в сенките остава...
Под ореха се крият студ и лед.
Но черупката му яростно е скрила,
горчилка в ядката добра.
Лъжата има пипала безкрайни... ...
Най-нежните ръце галят моето лице,
малки ръце като ръцете на дете!
Няма лак и маникюр на нейното пръсте,
мили , бели и нежни ръце сякаш на момиче.
Прегръщат ме и галят с ласка добра, ...
Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —
но сърцето ми започва да пулсира.
Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,
музиката, която изпълва купето —
всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив. ...
Животът ми е побесняло море
и хо́ра, и мечти, останаха зад борда,
сърцето все успява да се събере,
изплетено от жилавата корда.
Напред, животът е прекрасен! ...
За мене всеки ден е понеделник,
И всяко утро идва с оптимизъм,
Тъгата се върти като отшелник,
Не ме докосва с капка драматизъм.
Признавам, някога живях безумно, ...
Песен на песните.
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ...
Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...
Не очаквай да молят за прошка,
щом не знаят..., дори че грешат.
Клеветите – оставяй ги в коша.
И върви... По избрания път.
Не очаквай цветя и фанфари. ...
Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди, ...
Сред легионите на Залеза
сънувам изгревите простосмъртни...
вулканите на сивото безличие.
Пикират спомените в криво огледало
към своето зачатие затичани... ...
Самотно щастие с тъгите им се весели.
хармонията тяхна вечността руши,
Когато в техен свят царуват две души,
Сякаш в ясна нощ греят само две звезди.
В ясна нощ греят само две звезди, ...
Еничари, мамо, Еничари, България е пълна с тях.
По земята наша ходят, мамо...
хранят се със нас. Страхове ни вменяват
без глас ни оставят, България, майко.
на чужди продават. Кажи им, майко, кажи им! ...
Бях умислена. Тъжна ли бях?
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст ...
Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...
Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...
Слънчев лъч леко те погалва,
изтръгва съзнанието ти от свят -
мозайка от картини, истории и звуци -
приказни, вълшебни,
преплетени в любимите ти цветове. ...
Тишината, която ти ми остави
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми, ...
Ще бъде нощ. Ще бъде от онези,
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.
И сигурно ще бъде ранна есен, ...
Ще се завръщам пак при вас мои деца,
защото знам че с моето туптят и вашите сърца!
Ще почакаме пак на пътната врата отново сега,
ще ви видя с радост или ще си тръгна пак с тъга!
Ще се завръщам при вас с мойте стихове, песни, ...