Poesía de autores contemporáneos
… с три овчарки във ума 🇧🇬
подраниха в пролетта,
Вълчо взе да кани гости:
на гофрети и боза.
Той изпрати телеграми ...
по думите дето изстрелваме плахо,
по острия вик, обгърнат във страх
очакваме ,,новото” чудо познато.
И моля те, тихо, недей да ми казваш, ...
Могат ли да убиват майките своите деца 🇧🇬
човешки череп и се пита
(подобно Хамлет) - Докога
ще ме измъчваш без насита?
Дали все още да го бъде, ...
Някаква градинска Ева 🇧🇬
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
Сегашно 🇧🇬
Това от преди не мога да нарека бреме.
Може на никого да не му дреме,
но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.
Истинските хора няма как да умрем ...
Животните на двора 🇧🇬
аз със баба пак да стана
и козленцата отбрани,
за рогцата да ги хвана.
Малки агънца красиви, ...
Хореография 🇧🇬
съблазънта стъпва на пръсти
отдаването е дансинг
умората журира
10 години 🇧🇬
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви... ...
Спомени 🇧🇬
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...
Разказваше ми баба 🇧🇬
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...
За последно, единствено и само 🇧🇬
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...
Пролетни наречия 🇧🇬
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
Елегия за мрак и цигулка 🇧🇬
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
Завет 🇧🇬
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
Думи в тишината 🇧🇬
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
Сам 🇧🇬
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...
Да бъда 🇧🇬
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...
Mъничко остава 🇧🇬
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...
Сезони 🇧🇬
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...
Зимна картина 🇧🇬
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...
Моите мъгли 🇧🇬
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
Любовта не отпада 🇧🇬
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...
Сънища 🇧🇬
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...