Poesía de autores contemporáneos
Лудо лято 🇧🇬
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
Рибена кост 🇧🇬
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...
Пътят си е само твой 🇧🇬
На шести юли беше страшна жега.
Денят конкретно беше нетипичен.
Мислех, че света към мене гледа
и чака вест - момче или момиче... ...
Странник 🇧🇬
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...
Времето 🇧🇬
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...
Миг преди да пораснеш 🇧🇬
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...
В Държавата на крачещите мумии 🇧🇬
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...
Заместване и благодарност 🇧🇬
При размишление,
При разглеждане на
Жизнени картини,
Благородно може да ...
Понеделнишки 🇧🇬
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...
Избор 🇧🇬
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото ...
Мълчалива любов 🇧🇬
но то си има своя тайна,
копнежа в него се разлива
с размер от точка до безкрайност.
А думите, макар и скрити, ...
Но по-добре така 🇧🇬
и нямам рамо аз да се подпря.
Дърветата са ми приятели – добри,
и с птиците понякога говоря.
Но по-добре така, отколкото в лъжи ...
На хълма 🇧🇬
нямам думи
понеже
всичко е казано
и се раздава
Юни 🇧🇬
сладки алени череши.
Юни - бос, безгрижен, весел.
Дъжд пороен пак валеше.
И се втурна в мен детето ...
Пръстенът и пеперудата 🇧🇬
(Рубаите, подредени като едно цялостно пътешествие – от формата към същността, от тежестта към лекотата, от златото към духа.)
---
Увод-предисловие:
Това не е приказка, нито изповед. ...
Клетка за непокорни криле 🇧🇬
Садих фиданки и цветя
и не една слана попари
страстта ми, после долетя
ревнив и смръщен Януари. ...
Запомнена с любов 🇧🇬
„Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!“ ...
До къдраво и бяло 🇧🇬
Не искам нищо. Чувствам само, дишам,
възторжено в сърцето ти се плискам
и стиховете ми сами се пишат.
Намирам, думите все по-красиви, ...
Рецитал със стиснато гърло 🇧🇬
Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина, ...
Най-добрият ден 🇧🇬
най-добрият ден за мен.
На този ден аз съм се родил
и Господ Бог ме е благословил.
За Него аз пиша свойте слова ...
Анима 2 🇧🇬
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.
Преди да те има, не знаех тревога, ...