Poesía de autores contemporáneos
Съдби, отнесени от вятъра 🇧🇬
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът ...
Войн 🇧🇬
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...
Любовно лято 🇧🇬
събужда сезонът всемирен захлас
и тръпне в любов всеотдайна сърцето,
а слънцето грее с нестихващ екстаз.
Вълните се плискат и носят наслада, ...
За честната дума 🇧🇬
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...
Преливане на бащиния гроб 🇧🇬
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...
Песен от шепота влюбен 🇧🇬
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...
Към хоризонта! 🇧🇬
Сюрприз.
Каприз.
Море.
Дете. ...
Ти ме обичаш по своя представа 🇧🇬
Ти ме обичаш по своя представа,
друга съм аз, разбери!
Маска за мен си измислил,
маска със твои черти. ...
Сто години почит и уважение 🇧🇬
че народът и днес ще го помни.
Той човешки играеше
и обичаше своите роли...
Не актьорстваше, ...
Труден момент с теб 🌐
умишлено към внезапно няма да приема
че нямам нищо толкова лесно и необятно
осъзнах че тогава имам всичко
малко и безразлично мисълта ми да завземе ...
Бикини на цветя 🇧🇬
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...
Утро във Варна 🇧🇬
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...
Летен стаж 🇧🇬
а морето е пред мен
и копнежът е преплетен
с бриза тих и укротен.
Колко много ми се иска, ...
Я кажи ми, облаче ле бяло 🇧🇬
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...
Точно ти, приятелю, здравей! 🇧🇬
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...
Рапсодия в синьо 🇧🇬
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...
18+ Мъжете (Истински) сме от изчезващ вид 🇧🇬
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...
Прегръщам те 🇧🇬
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...
Нищо 🇧🇬
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...
Утро е 🇧🇬
Росата наднича от тревата,
слънцето над хребета поглежда,
мислите ми до тебе ме отвеждат.
Усмивката ти - лято! ...
Сълза върху Божествената глина 🇧🇬
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...
Пепел 🇧🇬
на съвестта си да мълчи?
Със кое клише успокояваш
преживения си труп,
че да може да заспи? ...
Отново 🇧🇬
Помниш ли, как беседвахме предния път?
Аха...
Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.
Слушах бяснанта песен ...
*** 🇧🇬
защо се ядосваш. Недей
плачи, а изкрещи, и ще
видиш, как болката си
тръгва. ...
Сътворение 🇧🇬
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...