В годините не търся вечен връх,
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...
Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...
Слова не трябват, трябват дела.
Трябва ни само вяра една,
стига лъжи, предателства, кражби...
Последен Български лев ще загине.
Не трябват ни чужди любови. ...
Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...
На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...
След лятото остана само синьото небе.
Остана вятърът с нежната си топлина.
Писъкът, раздрал душата откъде се взе,
да се разстила и кънти над голата земя.
Остана малка перличка от мида. И морето… ...
Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
НЕ ЧЕРТАЙТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УТРЕ
От нас си тръгва всеки някой ден –
не казва на какво се е научил,
вървял ли е по път несподелен
и хокан ли е като старо куче, ...
Днес всеки знае, кой, защо и как
ни сложи - президентът на страната:
един отявлен, кремълски фатмак,
привърженик на Путин във войната.
Със популистки призиви за мир ...
ПРОЩАЛНИ РИМИ
... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква, ...
Обичам те, това е моя таен
и нежен начин да летя навред,
мигът расте до влюбена безкрайност,
до влюбен и възвишен словоред.
Какво съм аз, какво си ти, копнеем, ...
Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен –
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака – в дъждовното приветствие.
В света на чудесата днес проглеждам ...
Днес времето е трудно за поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...
И ето! Сред многото хора пристъпвам,
билетът ми има посока и цел.
Сърцето ми тупка, от радост потръпвам,
Ще тръгна, където и ти си поел.
Вързопче от спомени, мисли и чувства: ...
През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
НАЙ-ЛУДИТЕ ПОЕТИ
… ще трябва някой ден да посетя във кабинета личния си лекар
с бутилка водка – и с букет цветя, изписани по здравната пътека,
да го попитам: – Докторе, защо, досущ като листо от листопада –
уж с кръвното съм вечно сто на сто, а самолетът почна да ми пада? ...
Моля ви! И моля без причина-
не плюйте с жлъч по моята Родина!
Тя няма депутати, ни министри...
От де да дойдат политики бистри?
Родината ми е като невеста млада- ...