Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Следа 🇧🇬

Животът немирен, търкулната топка
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с луната, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

641 8 27

Циганката 🇧🇬

Като пита мед в небето черно,
дискът лунен кротко се разстла.
А в локала тих сред дим лежерен,
лепне пак житейската мъгла.
Стон цигулков плаче там и моли, ...

VladimirRuykov

Poesía

911 13 28

Мирисът на смъртта 2 🇧🇬

Ухае на увехнали рози,
на ръжда по бял порцелан
на дума,
която замръзва в гърлото
като камък, паднал. ...

honesty

Poesía » Filosófica

225

Магия 🇧🇬

Знаеш ли какво е магия -
растеш, растеш, а малкото дете
остава някъде из теб,
държи огромен сладолед
и пухкав захарен памук, ...

Селева

Poesía » Filosófica

250 2 3

Сюжет за грях 🇧🇬

Усмивката ти чародейна
е безкраен океан —
дариш ли ме с нея,
залива всичко,
потапя моя свят. ...

Roko88

Poesía » De amor, Odas y poemas

237

Дъжд 🇧🇬

Вали дъждът. Малки капки, после - засилва се!
Тежки сълзи се стичат в поток.
Мие, чисти илюзии и страсти,
а отдолу лъсва порок, след порок.
Като паваж на градски пазар! ...

Майк

Poesía » Filosófica

275

След мен 🇧🇬

След мен
Думи с обич, изговорени,
които дават вяра в тъмнината.
Спомен мил от нежни думи,
останали дълбоко в душата. ...

ДАнгелова

Poesía » Verso libre

327

Дали вали 🇧🇬

Дали вали?
Вали, и още как
Всичко е във мрак
Простотията на хората ме води до инфаркт
Душата ми за светлина се бори, ...

ВишньоВишнев

Poesía » Civil

275

Какво ще остане? 🇧🇬

Какво остава след мен?
Едно нежно сияние
като спомен от сън
носещ послание.
Послание за промяна ...

Радева

Poesía » Filosófica

326

14+ ПЛОВДИВСКА ПРОКОБА 🇧🇬

Всичко е притихнало, замряло.
Времето във Пловдив сякаш не върви.
Слънцето и то е залиняло,
скрило своя огън от зори.
Въздухът е тежък от тревога. ...

Lidiya_Grigorova

Poesía » Civil

278 2 4

Невидимата сила в мен 🇧🇬

Светът замлъкна изведнъж и спря,
изчезва под краката ми земята.
Забравил съм, че в тази тъмнина
аз не съм сам — прозорец е съдбата.
Старият ми път остана в миналото там, ...

rhapsody

Poesía » Filosófica, Canción de autor

262

Без време! 🇧🇬

Побеляла и болна
със скърцащи стави...
С нежния поглед на малко дете!
Повежда ме моята майка, а нея отдавна я няма...
към новия свят с думите: „Ще се мре!“ ...

ФеяПаРаЛеЛеПипед

Poesía » Verso libre

420 1 4

Значимост 🇧🇬

Ний всички ще си идем от света,
оставили в преходното своя отпечатък,
за някой прекосил живота ни в степта
като възможен спомен или сълза пролята.
На вятърните мелници оставени и скоростта ...

Лютиче

Poesía » Filosófica

445 6

... Даже от жажда и слънцето лудна 🇧🇬

Все още хладно е утрото – хладно.
А пък на двора чешмите са жадни.
Аз вече будна съм, вече съм будна.
Живват чешмите и тихичко дуднат.
Тихичко дуднат. Звън, ромон? Едва ли. ...

МарияДимитроваБел

Poesía » Otra

200

Посоки 🇧🇬

Посоки
По-добре е,да бъдеш никой,
отколкото "Господин за един ден",
да имаш възможност за вечно възникване,
отколкото в единствен спомен да си съхранен- ...

krasio0109

Poesía » Civil

229

Само остани… 🇧🇬

Само остани
и всичко ще променя.
Ще преборя ревността —
болезнена и тежка.
Ще укротя скандалите, ...

K.Kirkova

Poesía » Otra

260

Безсмислие 🇧🇬

Стоя пред вечността
а тя мълчи.
В ръцете ми се ронят
вчерашните мечти.
Питам небето: „Защо съм тук?“ ...

HristoDimov

Poesía » Filosófica

209 1

Танцувам Боса нова 🇧🇬

От времето на Цезар,
Ахил и Клеопатра –
танцувам с Евриклея
в една огромна шатра!
Сърцето ми танцува ...

Ревов

Poesía » De amor

255

14+ Стриптийзът 🇧🇬

Онзи ден - след две бутилки вино,
мъжът ми пусна еротично кино.
И не след дълго той се превъзбуди,
негата в мен забравена събуди.
С ръката си под праната пижама, ...

Yuri

Poesía » De humor

365 1 9

Следите на сърцето 🇧🇬

Загубих любими хора, останах сама,
със спомени тежки и много тъга.
Понякога плача, когато боли,
а вътре във мене надеждата гори.
Сърцето ми често е било наранено ...

ЕлеонораИванова

Poesía » Otra

235

Хоби 🇧🇬

Риболовът е занимание с любов.
Не всеки е готов на търпение.
Но Тунджа е мой летен зов!
И огледало от небе сътворено.
И се вглеждам в нейните води... ...

Ranrozar

Poesía » Del paisaje

358 3 11

Една стара очукана китара и още нещо... 🇧🇬

В чакалнята на малка запустяла гара
опитвам се да хвана някакъв акорд
проплаква старата очукана китара
звукът несъвършен е, но пък аз съм горд –
подрънкването ми прогонва тъмнината – ...

lubotran

Poesía » Filosófica

434 1 6

Мъгла 🇧🇬

Днес пак спомени ме носят...
към времена, когато бяхме други!?
Единни с любов към всички други.
Грозен Свят... сега ни брули.
Злобни, озверели, оглупели... ...

aap

Poesía » Civil

410 1 5

Мирисът на смъртта 🇧🇬

Ухае на увяхващи рози,
на нещо застинало,
на студен полъх,
на мрак и изгнило.
На предателство, ...

honesty

Poesía » Filosófica

276

За теб 🇧🇬

Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

LuluSana

Poesía » Filosófica

275

16+ Стриптийз 🇧🇬

Днес за теб аз ще танцувам -
Настани се удобно на стола.
Ще се събличам без да се срамувам -
Искаш ли да ме видиш полугола.
Не спирай да ме гледаш в очите - ...

PetqStraxilova

Poesía » Erótica

471 2 10

Любов 🇧🇬

Под зелената лоза на двора
стара маса там стои
Нявга боядисана била е, а сега е с олющени дъски
Ваза глинена, красива
пълна е с есенни цветя ...

Ейнджи

Poesía » De amor

226

Затворена книга 🇧🇬

Как да се върна назад?
Дори за мен да го мога,
там вече нямам свят.
Хората пътуват към Бога.
Как да се върна назад? ...

Mobby_Dick

Poesía » Filosófica

362 1

Непонятно 🇧🇬

Ето, гледам в пропастта толкова години
и очите ми не са така небесно сини.
Все по-рядко се усмихвам, по-малко мечтая.
Станал съм песимист, трябва да призная.
Предпочитам да мълча, рядко говоря. ...

Mobby_Dick

Poesía » Filosófica

377 3

А след вас? 🇧🇬

След мен ще остане куплет недописан
и някакъв странен тревожен рефрен.
Някаква стара, прокудена мисъл,
родена в прекрасен за всички ни ден.
След мен ще остане дърво посадено ...

Eleya

Poesía » Filosófica

489 1 5

Свободата си тръгва сразена 🇧🇬

Изненада в кръвта циркулира,
светлината взриви паметта,
беззащитна и крехка се взира
за подкрепа, но вдишва смъртта.
Остриета замахват с омраза, ...

svetlitschka

Poesía » Filosófica

783 4 11

Някой 🇧🇬

В моя дом ще влезе някой,
мойте стихове ще прочете
и на гроба ми цветя ще носи,
а сърцето му ще ме зове.
Мойта прах ще пръсне по тревите, ...

Селева

Poesía » Filosófica

454 2 9

Смокиня те чака 🇧🇬

Любовта е смокиня узряла
върху устни – до днес не целувани.
Носи сладост и свян – не празнувани –
с благослова на слънце изгряла.
Тя те търси сред дните римувани, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor, Formas fijas

541 4 14

Родопа 🇧🇬

Тук чановете искрено звънтят -
по тази планина и дни, и нощи.
И самодивите танцуват, бдят
през всичките сезони, знам, все още.
Родопа е свещена... Евридика ...

agferdousi65

Poesía » Formas fijas

288

тази змия 🇧🇬

тази змия
която пуска
ябълката в пазвата
облизва ушната ми мида
с чудновати обещания ...

cheshire_cat

Poesía » Filosófica

256

Българско 🇧🇬

Бяхме си стадо мъничко
Зад високият железният плет.
Тихо, щастливи си блеехме
И всичко ни беше наред
Дочувахме, че оттатък оградата ...

Майк

Poesía » Civil

288

Кукер 🇧🇬

Гневът на утрешния ден -
от него само се страхувам.
От себе си обезверен,
аз в бъдещето с взлом нахлувам.
И там съм кукер разнолик, ...

vega666

Poesía » Filosófica

524 16 12

Капан за Жар птици 🇧🇬

Звезди там някакви си гаснат – в мрак.
Море там някакво изгрява – тъжно.
Като в измислен, шантав лунапарк
въртят се всички по една окръжност.
И думи някакви струят – брътвеж. ...

МарияДимитроваБел

Poesía » Filosófica

235

Непроведен телефонен разговор 🇧🇬

НЕПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР
Вървиш натам, където аз не бях,
и бронз посипва облаците бели.
Дали ще рукне цветен дъжд след тях,
или дъга небето ще разстели? ...

yotovava

Poesía » De amor

393 7 11

Как минава времето 🇧🇬

Всички имаме своята жива мечта,
черно-бяла снимка, жълта по края,
песен, застинала навеки в паметта,
която отключва пътя към Рая.
Морето изхвърли дърво на брега, ...

Mobby_Dick

Poesía » Filosófica

394 1 2

Poesía de autores contemporáneos

Следа 🇧🇬

Циганката 🇧🇬

Мирисът на смъртта 2 🇧🇬

Магия 🇧🇬

Сюжет за грях 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

След мен 🇧🇬

Дали вали 🇧🇬

Какво ще остане? 🇧🇬

14+ ПЛОВДИВСКА ПРОКОБА 🇧🇬

Невидимата сила в мен 🇧🇬

Без време! 🇧🇬

Значимост 🇧🇬

... Даже от жажда и слънцето лудна 🇧🇬

Посоки 🇧🇬

Само остани… 🇧🇬

Безсмислие 🇧🇬

Танцувам Боса нова 🇧🇬

14+ Стриптийзът 🇧🇬

Следите на сърцето 🇧🇬

Хоби 🇧🇬

Една стара очукана китара и още нещо... 🇧🇬

Мъгла 🇧🇬

Мирисът на смъртта 🇧🇬

За теб 🇧🇬

16+ Стриптийз 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Затворена книга 🇧🇬

Непонятно 🇧🇬

А след вас? 🇧🇬

Свободата си тръгва сразена 🇧🇬

Някой 🇧🇬

Смокиня те чака 🇧🇬

Родопа 🇧🇬

тази змия 🇧🇬

Българско 🇧🇬

Кукер 🇧🇬

Капан за Жар птици 🇧🇬

Непроведен телефонен разговор 🇧🇬

Как минава времето 🇧🇬

Cola