Poesía de autores contemporáneos
С надежда 🇧🇬
самокритично,
за да се чувства
съвестта отлично!“ -
се спусна ...
Смисъл 🇧🇬
между редовете от изказани думи.
Някъде между черно и бяло...
в промеждутъците от паузи дълги.
В погледите накъсо отправени, ...
Любовта на времето 🇧🇬
по нещо от него ще учиш.
Сълзите няма да отнеме,
ще ти нашепва да не плачеш.
Ще има мрак и дъжд, светлина ...
Рими под налягане 🇧🇬
хванала черпака или пък прането –
идват и не питат, често на ята,
тези мои рими... вземат ми ума!
Тичат и прескачат всички запетайки. ...
Магия от звездни дихания 🇧🇬
чака ме златна случайност.
Свитият в мрака си свят наранен
сякаш сънува потайност.
В лятната тиха и нощна тъма ...
Море и мечти 🇧🇬
полегнала сякаш снага от нефрит.
А бялата пяна, подобно каишка,
прибира света ми - до бисерче свит.
Без него линея - тъга неизпята, ...
В сянката на здрача 🇧🇬
докоснал си се вече до Исус!
Изливат черни водопади океаните -
под тях с вселената танцуваш блус...
С пера на птици прелетни написа ...
Опит за обич 🇧🇬
Бяхме с теб сами.
Разговори и мечти,
нощи дълги и щастливи дни.
Беше ден дъждовен, ...
Тишина (на един „Непознат“) 🇧🇬
далече от шума и суетата.
Не казвай нищо… Просто ще вървим –
и двамата говорим с тишината.
Не казвай нищо. Думите болят – ...
Стопяване в нищото 🇧🇬
Животът ми приличаше на сцена,
изпъстрена с досадни монолози.
А външната врата бе облепена
от кратки избелели некролози. ...
Сражение 🇧🇬
на истински смелчага!
И Тошко вади меча
на крачка от гювеча!
Готов е да се тръшка – ...
Хайкулоари 🇧🇬
да е. Хуманно меле
ме влече на зле.
Защо животът си играе с мен? 🇧🇬
Какво съм скрил от него?
Какво ми отнема от щастието?
Кога го заслужавах?
Няма ли щастие за мен? ...
Ела при мен 🇧🇬
[Куплет 1]
Нощта се спуска бавно над света,
в очите ти гори една магия.
Сърцето ми е пълно с лудостта ...
Небесно шоу 🇧🇬
на пролетния, ведър свод:
„Побързай, любовта е кратка,
един – човешкият живот!“
Прочете вятър редовете ...
Добре дошла 🇧🇬
Ти дойде окичена с цветя,
с красата на хубаво момиче,
светла, слънчева, добре дошла!
Пролет, пролет с птици полетели ...
Къде се е, мамо, видяло?! 🇧🇬
ергени вечер да скитат,
както Гено, мамо, за Лалка —
денем мълчи, мамо, нощем вика:
– Лалке ле, либе Лалке ле, ...
Да 🇧🇬
Бавно от нея течеше живот.
А в очите й – сиви и жалки,
Аз приличах на скот.
Да, така се оглеждах ...
Всичко е наред, когато си в сърцето 🇧🇬
Обръщам се към всички страни на света.
Дойдох при теб, искам да те видя.
Дойдох при теб, а ти казваш: „Тръгвай си“!
Махай се от града ми! ...
Пеят птици, чуруликат... 🇧🇬
там, близо до града в горичката -
слисани, от звуци възхитителни,
от чудните песни на птиците...
Какви дивни трели, изумителни, ...
Доживотно 🇧🇬
Радвайте се, слепци!
Опипом древни свитъци
търсим. Навред – молци.
Словото – пренаписано ...
Ако времето имаше сърце 🇧🇬
често преглъща сърцето без думи?
Този деен, умислен и тих палач –
времето – къса минути, отнема секунди.
Как взема участие в човешките дни, ...
Викът на тишината 🇧🇬
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...
Иска ми се да пиша 🇧🇬
Седя, не дишам.
По лицето — солени следи.
Разтварям се във вода, в тишина.
Седя сега... искам да отговоря. ...
Не си 🇧🇬
не си – но ти се плаче –
колчем в робство си
Аз съм пътят 🇧🇬
Не съм случаен щрих от чужда длан.
Аз изгрев съм, чрез себе си роден.
На собствената си реалност – океан.
В тяло от земя и светлина ...
Премълчаните болки 🇧🇬
свиват се тихо дълбоко в гърдите,
като птици без път се обръщат назад
и разкъсват със крясък мъглите.
Те като в клетка стените рушат, ...
Кръговрат 🇧🇬
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...