Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

24 кадъра в секунда 🇧🇬

Небето гледа ме накриво
и облак бяга настрани,
подухва вятър колебливо,
в редичка ниже рой луни.
И дъжд се извалява косо, ...

МарияДимитроваБел

Poesía » Del paisaje, Otra

298

Над чертата 🇧🇬

Паднах. Плод връз пръстта.
(Имах времето да узрея.
Не, не срещнах слана.
Бях зает да раста и едрея.)
Почва. Слънце. Вода. ...

линасветлана

Poesía » Otra

581 2 12

12+ Наивни души 🇧🇬

Защо са толкова наивни хората?
Не знаят ли, че в днешно време
вяра не може да имаш в никого?
Смей да повярваш и ще те наранят
и ще се възползват от добротата ти. ...

Лавиния

Poesía » Filosófica

253

Аз седя на брега и те чакам 🇧🇬

Аз седя на брега и те чакам
мое аз,мое мило момче!
Не знам дали там от звездите
виждаш нашето родно море?
Златен пясък и счупени миди ...

Deni16

Poesía » De amor

405

Море, ама през крив макарон 🇧🇬

МОРЕ, АМА ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН
Мисля, че тази година,
по лошо написан закон,
май ще си гледам морето,
ама през крив макарон! ...

ВаняИ

Poesía » De humor

487 13

Юлски изгрев 🇧🇬

Юлски изгрев. Слънцето кърви.
Ражда се от жива пазва.
Има и любов, и шепот на вълни.
Блясък от рубин угасва.
Хоризонтът е солен. Горчи! ...

VladimirRuykov

Poesía » De amor

408 2 4

Дъга 🇧🇬

Свежият полъх на утринта
си ти, моя приказна мечта!
В мрака си лунна светлина,
в студа - приятна топлина!
Бъди ми ти опора в тъгата, ...

hcs

Poesía » De amor

519

Що е туй 🇧🇬

Вуйчо, Вуйчо, що любов е, туй те питам?
Мила моя, тя е туй, що всичко хубаво ти дава и отвън се проявява.
дето лошото в добро обръща, а на кусурите око не хваща.
Непрекъснато се движи, изявява и с дела добри се занимава.
Вуйчо, вуйчо, що пък обич е тогаз, те питам? ...

HiragaKirov

Poesía » Para niños

422

Под звездите 🇧🇬

Застанал на брега на океана,
влюбен в звездния простор,
все търся усмивката мечтана,
и бягство от този затвор.
Две птици кацнали до мен, ...

Dimitar.Dobrinov

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

473 3 4

Джулай морнинг 🇧🇬

Огромен, юли ме загърна в синева.
Безкрайността, с тревите си безбройни,
край мене спря и тихо ме прегърна...
и плажовете от седеф с безсънието си.
Понеже синьото надхвърля всяка вяра, ...

vega666

Poesía » Del paisaje

474 13 13

ГРАМАТИКА НА ПОСРЕЩАНЕТО /1 юли/ 🇧🇬

В края на нощта
Луната е извила въпросително гръб
и пита:
"Кога ще ме редактира Слънцето?"
Но как с точка ще започне изречението на деня!? ...

mihri61

Poesía » Otra

332

За остров Крит и критичния подбор на съдбата 🇧🇬

От София до Варна – безпощадно тихо.
Бургас пере вълни и мята тежка котва.
Оглеждам се – анфас и профил в два-три стиха
в морето между двата бряга на живота.
Една русалка ще зачене непорочно ...

argonyk

Poesía » Filosófica

459 3

14+ На Содом, чадата 🇧🇬

Шило, в торба не стоИ!
Шило, в торба не стоИ!
Мята се шило, из торбата
и дупка прави.
Да се покаже, остро жило. ...

Grift

Poesía » Otra

440

Юлско 🇧🇬

Дъждовен ден, пък юлско лято е
До вчера жега, пек и зной.
Денят донесе смръщен изгрев,
вятър силен и... ужасен порой.
Като след токов удар ...

Лютиче

Poesía » Del paisaje

419 2

"Промени" 🇧🇬

вятърът подкани пролетта
да излезе от покоите разноцветни
пожалиха я южни му слова
за леки студове бездетни
в сърце разцъфнали лалета ...

focarius

Poesía » Del paisaje

429

Предателство 🇧🇬

Бягството бе неизбежно.
Сделка има. 30 сребърника е добра откупка.
Ледено желязо издрънча безметежно.
Светлината угасна с "приятелска" целувка.
В Гетсиманския мрак, Учителят вързан, предаден, ...

magdalina7

Poesía » Filosófica, Otra

476

Барелеф 🇧🇬

Любовта е барелеф -
и в изпъкналите форми
тайни от игрив релеф
пъчат се над норми,
плоски като униформен ред. ...

Селева

Poesía » De amor

437 1 2

Върховна сила 🇧🇬

Ти влезе тихо без да чукаш,
като светлина през счупен мрак,
и всички мои стари звуци
замлъкнаха в един ти знак.
Върховна сила не във буря, ...

HristoDimov

Poesía » De amor

408 2

Не ми е нужно 🇧🇬

Захласнати погледи,
туптящо сърце,
изгарящи в огън
душа и ръце,
не ми е нужно. ...

honesty

Poesía » Otra

431 1 2

Пролетна разходка 🇧🇬

Отмина зимата и пак
до нас раззелени се паркът.
Прелитат врани с важен грак,
поляните – в цветя и шарки.
И ние (че къде без нас) ...

МарияДимитроваБел

Poesía » Para niños, Otra

436

Какво пък толкоз? Някакъв си хълм 🇧🇬

И думите замлъкнаха, и те,
преглътна песента ми всяка нота,
макар и нисък твърде за Голгота,
пред мене хълм от камъни расте.
И под крилете се провижда кръст, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

404

Вододел от въздишки 🇧🇬

Тази вечер е черна, но струяща от багри –
кадифено индиго и батиста* в кайсия,
небосводът тъмнее, но е с приказни шарки,
а луната бледнее и безмълвно пулсира.
Между "утре" и "вчера" стелят се прашни друми ...

Marialla

Poesía » De amor, Del paisaje

415

Свидна си ми ти! 🇧🇬

Ангел мой, свидна си ми ти,
дете, в тъжния ми дял блести!
За теб мечтая, за нежността,
птичи песни екнат сред света!
Сред пустинята оазис намерих ...

hcs

Poesía » De amor

354

По народни мотиви - (Няма изказѝло) 🇧🇬

няма за днешното
,,зле" изказѝло и
няма мерило

rhymefan

Poesía » Civil

375

Пътища 🇧🇬

По каквато и пътека да тръгнеш,
ще те отведе до звездите.
Животът леко се носи
по тънко въже от облаци
към безкрая.

MilenaNik

Poesía » Verso libre

370

Дипломатът Фружин 🇧🇬

Посветено на Княз Фружин — български владетел в изгнание,
който не се отказва от борбата за свободата на своя народ.
Това е история за вяра, съюзи и непреклонен дух
в едно от най-тежките времена за България.
След гибелта на цар Константин, ...

Светли02

Poesía » Odas y poemas

573

Идва, той вече дойде 🇧🇬

Идва безмълвното бдение.
Немите нямат олтар.
Сухи очите, безвремие.
Пукот сред алчен пожар.
Прорези грабят от тялото ...

svetlitschka

Poesía » Filosófica

385 1

Толкова е просто 🇧🇬

Безкрайно просто. Две чаши с чай.
Един прозорец. И дъждът отвън.
Не питаш за начало или край.
Не е реалност. Нито пък е сън.
Вървите лудо. Крачка. Още две. ...

VladimirRuykov

Poesía » De amor

445 2 11

*** 🇧🇬

на Д. Делчев
Вятърът бясно брули листата
и навън изтича сокът.
Огъва се стволът, чак до земята
от тази проверка жестока. ...

oksimoron

Poesía » Filosófica

499 2 1

Аз вярвам 🇧🇬

Животът ни даром се дава.
Душата участва в театър,
на сцена Земя разиграва
тя своя житейски спектакъл.
Аз вярвам. Аз вярвам във Бога, ...

Mitvans

Poesía » Formas fijas

517 5 14

Лято съм 🇧🇬

С никоя не си приличам.
Затова - мисли за мене.
Унес съм, копнеж лиричен,
строфата, родена денем.
Не помисляй, че съм скука! ...

Eleya

Poesía » De amor

441 1

Старите къщи 🇧🇬

Старите къщи
Вървя и гледам къщи от някога, стари
със стари каменни но паднали дувари.
Старите си отидоха, младите ги изоставиха,
заминаха за чужбина и на разрухата оставиха. ...

valcanyon

Poesía » Civil

369

Лято 🇧🇬

Когато лятото ме настигна
настръхнал, преспал, с гурли
премрежен
и ми разказа за лятото за
дъжда, за зверовете ...

ZhivkoDimitrov

Poesía » Filosófica

390

Муза 🇧🇬

Сама съм си муза.
Научих се радикално да се обичам.
Отразените в другите
свои образи вече не отричам.
Изтанцувах със сенките си ...

ЕвгенияВрабчева

Poesía » Filosófica, Verso libre

727 4 7

Вятърът щом гали с липов цвят 🇧🇬

В този град под толкова липи
юни замириса на надежда –
всичко сиво в багри се топи,
утрото по-светло ми изглежда.
Черно-бял заспиваше денят – ...

ProletinaStoyanova

Poesía » De amor

515 3 9

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

нощ
ние
насаме
твърде бързо се
от нежността уморихме ...

mihri61

Poesía » Formas orientales

397 1

Панелките от миналите дни 🇧🇬

Във пиков час разглеждам от колата
панелки с потъмнелите стени,
свидетели на миналото за делата
и спомени от някогашни дни.
Да ги получим, трябваше с години ...

Огнян_Железов

Poesía » Civil

396

Вторник е, а ми е петъчно 🇧🇬

Богът ми е малката стрелка
стремяща се към пет без пет.
Отвъд е слънце, вятър, свобода ..

йеромонах

Poesía » Verso libre

407

Cube 🇧🇬

I watched how the human spirit,
closed in the "I", pushes to come out.
But is it worth all the effort?
And will this push pay off?
Or, having realized after the long struggle ...

Grift

Poesía » Filosófica

437

Душата тежи 21 грама 🇧🇬

Никой не я е сложил на везните на времето,
а всички сме усещали тежестта ѝ.
Не в раменете,
не в костите,
а в онова мълчание, ...

HristoDimov

Poesía » Filosófica

490 1

Poesía de autores contemporáneos

24 кадъра в секунда 🇧🇬

Над чертата 🇧🇬

12+ Наивни души 🇧🇬

Аз седя на брега и те чакам 🇧🇬

Море, ама през крив макарон 🇧🇬

Юлски изгрев 🇧🇬

Дъга 🇧🇬

Що е туй 🇧🇬

Под звездите 🇧🇬

Джулай морнинг 🇧🇬

ГРАМАТИКА НА ПОСРЕЩАНЕТО /1 юли/ 🇧🇬

За остров Крит и критичния подбор на съдбата 🇧🇬

14+ На Содом, чадата 🇧🇬

Юлско 🇧🇬

"Промени" 🇧🇬

Предателство 🇧🇬

Барелеф 🇧🇬

Върховна сила 🇧🇬

Не ми е нужно 🇧🇬

Пролетна разходка 🇧🇬

Какво пък толкоз? Някакъв си хълм 🇧🇬

Вододел от въздишки 🇧🇬

Свидна си ми ти! 🇧🇬

По народни мотиви - (Няма изказѝло) 🇧🇬

Пътища 🇧🇬

Дипломатът Фружин 🇧🇬

Идва, той вече дойде 🇧🇬

Толкова е просто 🇧🇬

*** 🇧🇬

Аз вярвам 🇧🇬

Лято съм 🇧🇬

Старите къщи 🇧🇬

Лято 🇧🇬

Муза 🇧🇬

Вятърът щом гали с липов цвят 🇧🇬

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

Панелките от миналите дни 🇧🇬

Вторник е, а ми е петъчно 🇧🇬

Cube 🇧🇬

Душата тежи 21 грама 🇧🇬

Cola