Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Болест 🇧🇬

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...

Algol

Poesía » Del paisaje

342 4

Незавършено 🇧🇬

Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...

Петяя

Poesía

292 1

Премълчано наум 🇧🇬

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...

yotovava

Poesía

286 1 2

Eскизи от софийското метро 🇧🇬

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...

Валери_Станков

Poesía

265 3 1

Бяла смърт в ранни есени 🇧🇬

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...

Patrizzia

Poesía

205 1

Ела 🇧🇬

Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...

mislitel

Poesía » Erótica, Filosófica

455 2 4

Преди да падне козирката 🇧🇬

П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...

krasio0109

Poesía

240

Ремонт 🇧🇬

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...

lorsa

Poesía » De amor

787 11 13

Писмо до втората ми майка 🇧🇬

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

596 3 12

Есен, есен... 🇧🇬

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...

Aphrodite

Poesía » Del paisaje, Otra

363 1 2

Било е отдавна 🇧🇬

Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

428 1 4

Замина лятото, замина 🇧🇬

Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

498

Амнистия? Присъда? 🇧🇬

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея?
Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак, ...

Patrizzia

Poesía

261 1

Бабо, разкажи ми 🇧🇬

- Мила бабо, разкажи ми,
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма? ...

tanq_mezeva

Poesía » Para niños

739 7 22

Когато те обичам 🇧🇬

Не те харесвам, знаеш ли това?
Не си ми симпатичен на очите,
за другиго си мисля през нощта
момчето с очи като коприва.
За плътния му мъжки глас ...

Петяя

Poesía

392 4

Смъртта от огън жребий, знам благословен е 🇧🇬

Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Formas fijas

312 1 6

Песен за премълчаното минало 🇧🇬

ПЕСЕН ЗА ПРЕМЪЛЧАНОТО МИНАЛО
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда, ...

Валери_Станков

Poesía

240 1 1

Призрак 🇧🇬

Коловоз 21-ви на миланската гара,
е мемориал на геноцида - на кошмара
на хиляди угнетените евреи.
На изтерзаните от вечна прокоба -
от утробата още, чак до гроба, ...

silverfox52

Poesía » Civil

312

След после 🇧🇬

В монолитната си компактност
човешкият труп изглежда много по-здрав
от креативната,крехка чупливост
на критичните мигове,фатални за живото тяло.
Всички болести далеч са избягали ...

krasio0109

Poesía

244

Страст 🇧🇬

Обичах те! Обичах, но болеше!
От любовта ти болката не спря!
Секундите сърцето ми броеше
във дните ми! Броеше ги в нощта!
Слънцето ме галеше с лъчите, ...

gogata622

Poesía » De amor

380 1 1

Мечта 🇧🇬

Все някога ще се събудим...
от този тъй протяжен сън!?
Със звън на хиляди камбани,
оповестили, че свърши този сън.
Иде време... сигурен съм, знам. ...

aap

Poesía

334 5 6

Сега стани! Че нося небеса... 🇧🇬

Потъ̀рси ме, намèри ме. Къде?
А уж добре за вечност бях се скрила
и нямах, и какво да окраде,
бях само обич, тишина... и сила.
Разковникът е в думичката "бях" ...

Patrizzia

Poesía

366 5 14

Квартални парцалани 🇧🇬

Чантичката й е Gucci,
а пък мозъка
е леш.
Който я обича-
скучен, ...

honesty

Poesía » De humor

305

Не знам дали съм светлина 🇧🇬

Не знам дали съм светлина
или безкрайна тишина мълчаща.
Но в мен се крие любовта –
в душевните ми кътчета и пространства.
Не знам дали съм трепет, ...

Миранда

Poesía » De amor

342 1 3

Песен от сълзи 🇧🇬

Не искай много от живота -
прегръдка, тръпка, малък жест.
Пази към рая светлината
и не кори деня злочест.
Дарявай всеки ден с усмивка! ...

natiii

Poesía

341 1 2

Есен 🇧🇬

Есен красива - тиха и нежна,
спуска шарен воал над земята.
Златни жълтеят на двора листата,
падат безспирно – кротки и леки.
Сякаш сън, прелетяло е лятото, ...

Краса_Теофила

Poesía » Del paisaje

283

Код за приличие 🇧🇬

Не обичам половинчати приятелства
и наполовина изречени думи.
Искам откритост и доказателства
за това, що тече помежду ни.
Разтварям сърцето си, цялото, ...

Лютиче

Poesía

325 1 2

Цвете за Богородица 🇧🇬

Майко на майките,
болка от моята болка –
моли се за нас!
Обич си в моята обич –
иконостас! ...

inakrein

Poesía » Otra

243

Далече от земята по- близо до косата 🇧🇬

Разпръсна Господ семена-
с таланти пълни. За красивост.
Със обич нивата зася
и се оттегли да почива…
Подир дъждеца щом изгря ...

Довереница

Poesía » Filosófica

412 6 4

Честит да си 🇧🇬

На четиридесет – в ранната есен,
си оставаш, ти, свидно дете,
с две принцеси – дарът небесен,
разпърхали нежно криле.
Желая ти дълги пътеки, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

364 4 5

# Кажи защо 🇧🇬

Кажи защо ме ти обичаш
и никому
със чистата си обич
не приличаш!
Кажи защо ми ти прощаваш - ...

Ма_Ро_Ка

Poesía » De amor

336

Бялата стая 🇧🇬

Уморих се да прекрачвам прага,
на стаята мълчалива и бяла,
когато залезът ръка протяга
и нощта в прозорците е спряла.
И всяка вещ за теб да ми говори ...

M1234567891

Poesía

483 10 27

Понякога 🇧🇬

Понякога си мисля, че трябва да напусна -
да изчезна от полезрението на света.
За ден-два да ида някъде, да си отдъхна,
да помълча заедно с вечността.
Да тичам боса по поляните безгрижна, ...

Nevium

Poesía » Otra

503 5 6

Първата слана 🇧🇬

ПЪРВАТА СЛАНА
Когато трябва да си идеш,
не обвинявай есента.
Обръгнала съм на обиди –
да слушам – и да ги чета ...

yotovava

Poesía

391 4 7

Творец 🇧🇬

творец е всеки
и с творбите си твори
и висините
..........................................
друга подредба ...

rhymefan

Poesía

409 1 3

Рай за двама 🇧🇬

РАЙ ЗА ДВАМА
… следобедът бе топъл, а вечерта бе хладна,
край тебе във Созопол направо щях да падна! –
бе шик, бе тъй прекрасна ефирната ти блузка,
чак фасът ми угасна! – пък бе цигарка вкусна, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

440 1 2

Суша 🇧🇬

"Силата и Мощта са по-скоро състояние на ума,
отколкото състояние на тялото".
По-добрата алтернатива винаги е била
свежата,позитивна,напориста инициатива,
отколкото "анонса" на пасивно изчакване- ...

krasio0109

Poesía

233

Пожелайте ми сполука 🇧🇬

Ех, дойде накрая той -
Училищният първи ден!
Чувствам го, като рожден,
сякаш че е само мой...
И търпението свърши - ...

mislitel

Poesía » Para niños

384 4

Пътека към твоето сърце 🇧🇬

Пътека към твоето сърце
Стръмна е пътеката нагоре,
трудна е към твоето сърце!
Но аз ще продължа и ще се боря
защото ти си моето небе! ...

gogata622

Poesía » De amor

335 1

Вярвам в детството единствено 🇧🇬

Красиво най-смислено и безмислено
приятели защитаваме своите права
с бодли на таралежи
дори и да нашамарят ни
братя и сестри си имаме ...

Stew_Carrey

Poesía

222

Poesía de autores contemporáneos

Болест 🇧🇬

Незавършено 🇧🇬

Премълчано наум 🇧🇬

Eскизи от софийското метро 🇧🇬

Бяла смърт в ранни есени 🇧🇬

Ела 🇧🇬

Преди да падне козирката 🇧🇬

Ремонт 🇧🇬

Писмо до втората ми майка 🇧🇬

Есен, есен... 🇧🇬

Било е отдавна 🇧🇬

Замина лятото, замина 🇧🇬

Амнистия? Присъда? 🇧🇬

Бабо, разкажи ми 🇧🇬

Когато те обичам 🇧🇬

Смъртта от огън жребий, знам благословен е 🇧🇬

Песен за премълчаното минало 🇧🇬

Призрак 🇧🇬

След после 🇧🇬

Страст 🇧🇬

Мечта 🇧🇬

Сега стани! Че нося небеса... 🇧🇬

Квартални парцалани 🇧🇬

Не знам дали съм светлина 🇧🇬

Песен от сълзи 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Код за приличие 🇧🇬

Цвете за Богородица 🇧🇬

Далече от земята по- близо до косата 🇧🇬

Честит да си 🇧🇬

# Кажи защо 🇧🇬

Бялата стая 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Първата слана 🇧🇬

Творец 🇧🇬

Рай за двама 🇧🇬

Суша 🇧🇬

Пожелайте ми сполука 🇧🇬

Пътека към твоето сърце 🇧🇬

Вярвам в детството единствено 🇧🇬

Cola