Poesía de autores contemporáneos
При теб, море 🇧🇬
с теб пясъчните дюни да изплача,
на скитница ли или дъщеря на богове,
копринено диханието твое в мен се стича...
Впрегни пак белопенести коне, ...
Бягай 🇧🇬
живот за малко с малко говори ти
крадци на безценното време
подведеш ли се
пътник без граница ...
Една девойка с бяло колело 🇧🇬
... додето изтрезнявах със мерло
на пейката си в Морската градина,
една девойка – с бяло колело! –
вихрулка в бяла рокля! – ме отмина. ...
Непредвиден епилог 🇧🇬
Гледам напрегнато,притаил дъха си
поредния епизод от сблъсъка
във борбата за надмощие
между противоположностите на живота, ...
Преди изгрев 🇧🇬
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.
Старите снимки, позната балада. ...
Избор 🇧🇬
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...
Потъвам в тишината на малките моменти... 🇧🇬
Това е времето, когато забавям ход.
И даже спирам.
Търся внимателно тези акценти,
които ми помагат в себе си да се побирам. ...
Есен край морето 🇧🇬
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...
Сега съм снежинка 🇧🇬
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...
Ще грохна в светла изнемога 🇧🇬
... понеже лятото си тръгна, а подир него аз не съм,
въртя се под луната кръгла – безсънен като таласъм,
скиторя цяла нощ по плажа и първа радост е за мен
със плажно масло да намажа гърба на миналия ден, ...
О, не! Пак ли? 🇧🇬
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...
Кръговрат 🇧🇬
във флуоресцентно оранжево,
записва постоянно жълтите глупости,
щедро ръсени във всички посоки
от егоцентричните,луднали лидери, ...
Езико друже 🇧🇬
Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...
От страх прехапан, лелееш за покой.
Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.
Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш. ...
Слънце 🇧🇬
със светлината на небето
и с ярките лъчи на слънцето,
което весело наднича зад завесите.
Събуждат ме, погалват ме и хукват ...
попива спомени неразгадани.
По хълмовете бременни лозята
за гроздобер очакват нежни длани.
Оракули от бъдно обладани ...
Прочит на листопада 🇧🇬
... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре, ...
To my parents 🇬🇧
My conscience slowly bleeds
You always make me second-guess
My goals, my dreams and needs
I never felt like I'm enough ...
Потопът в очите ми стана на лед 🇧🇬
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...