Poesía de autores contemporáneos
Спомен за юли 🇧🇬
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...
Закачливо лято 🇧🇬
в топлия пясък зарови крачета,
перчема метна леко в страни
и закачливо си килна каскета.
Прегърна житата в златните ниви, ...
Не се предавай 🇧🇬
перфектните ти планове до дъно,
от нищото, отново ги гради,
не може вечно все да бъде тъмно!
И паднал във калта, не свиквай с нея, ...
Извор 🇧🇬
Търсиш онова.. което някога наричаше смисъл...
Трябва да ти кажа нещо важно -
мнозина са минавали през този праг,
но ти се връщаш често. ...
Песен на жътварка 🇧🇬
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...
Не пипайте поетите! 🇧🇬
Не пипайте поетите!
Оставете ги на Времето.
Че те са като боговете,
неподвластни са на хората. ...
Вселената остана безразлична 🇧🇬
пука с сиви кости,
и жеги адски
впиват зъби остри
в изпотените и вонящи ...
За теб 🇧🇬
Липсват ми очите ти, твоята сладка усмивка. 🥹❤️
Лицето ти е лъч надежда за мен,
очите ти — бисери в обикновен ден.
Ах, как искам да си до мен… ...
Като пясък между пръстите 🇧🇬
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...
В търсене 🇧🇬
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.
Всичко, дето някога научих, ...
И пак ще обичам 🇧🇬
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно ...
Моята улица 🇧🇬
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми. ...
Роди се в дъжд 🇧🇬
израсна в яма —
тъй болката ми
никога не е била голяма.
Изписана с кръв, ...
Равносметка 🇧🇬
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка ...
В приказния свят 🇧🇬
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже, ...
Есенно 🇧🇬
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея ...
Довери се на зората 🇧🇬
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...
Табуретка за моята съседка 🇧🇬
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...
Броим се като пилци... Оцелели 🇧🇬
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...
Със вълшебна тротинетка 🇧🇬
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...
Атакуващо "отстъпление" 🇧🇬
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...
Легендата и сламата 🇧🇬
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...
Много здраве от Златната рибка 🇧🇬
... щом хилавото слънце замъждука
и листопадът смъкне дрипав шлейф,
си пожелавам тихичко: – Наслука! –
с рибарите на варненския кей. ...
Кръговрат 🇧🇬
дишам с волно разтворена гръд,
а в мене танцува и пее в отмала
смело избрало сърцето ми път.
Пролетта на младостта ми нежна ...