Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Обичам те 🇧🇬

Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...

beautypeace21

Poesía » De amor, Verso acróstico

462 3 5

Split Personality 🇬🇧

The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...

gurhito

Poesía » Filosófica

917 2

По „Обѝчай врага̀ си!“ 🇧🇬

В
„Обѝчай врага̀ си!“ -
и злото числиш -
та
дано се превърне ...

rhymefan

Poesía

285

Съдбата на живота 🇧🇬

„Кама сутра“ учениците
вълнува, но не религия.
От света махнете телевизията -
ще спасите на нравите визията.
Бюрокрация не е зло, ...

Стефанин

Poesía » Epigramas

348

Ева и Адам: размисли от Райската градина (Susan Essex /mislitelqt) 🇧🇬

Ева:
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена. ...

mislitel

Poesía » Filosófica, Otra

452 4 9

Hе ме пъдете 🇧🇬

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...

Patrizzia

Poesía

269 3 4

Юлски грохот 🇧🇬

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...

dansyto

Poesía

296 1 2

Затънали 🇧🇬

Сутрин щом очи отворя,
и от кошмара нощен се събудя...
моля се от все сърце, сънят ми
да е бил само нишесте.
Но щом по новините пак бълват смрад! ...

aap

Poesía

247 1

Топлота... 🇧🇬

Зная, разбират ни децата
прекрасно, щом понякога
им се поскарваме, майчински ...
А с изгрева, рано сутринта,
обхваща ме невероятна ...

dorageorg

Poesía » Otra

377 2 13

Сонет 2 🇧🇬

При радост, човекът работи и пее,
от болести сам оздравява,
в хармония с Бога щастливо живее –
Бог тялото му подмладява.
Каквото захване – довежда до края, ...

Mitvans

Poesía » Canción de autor, Formas fijas

572 16 17

Огърлица на съдбата- Лилит ( част седма) 🇧🇬

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
25.
И ужасени в слънчевият ден
провикнаха се ангелите: " Грях!!!
Какво направи, Ева? " - тя от страх ...

agferdousi65

Poesía » Odas y poemas

335 6 2

Не си мисли, че си незаменима 🇧🇬

Не си мисли, че си незаменима,
о, колко много все така се лъгаха...
И по-добри от тебе (много) има!
И колко много преди теб си тръгнаха...
Не си мисли, че си единствена, последна, ...

mislitel

Poesía » Civil

308 1 5

Защо 🇧🇬

Защо са драмите на нашите тийнейджърски
(на юношеските) години?
Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини?
Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,
че е животът у дома безкрайно скучен, сив; ...

Ма_Ро_Ка

Poesía » Filosófica

284

Бащите никога не умират 🇧🇬

Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...

Зои

Poesía

306 2

В своята права 🇧🇬

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...

Лютиче

Poesía

320 2

Откровение 🇧🇬

Коя съм Аз се още питам,
къде е мястото ми в този свят?
Времето безмилостно отлита,
спомените връщам си назад.
Дете съм, още аз дете съм! ...

ПолиЕротеева

Poesía » Filosófica

572 2 2

Искам 🇧🇬

Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят. ...

ДИС

Poesía

364 9 11

Спри 🇧🇬

Затрупан съм от много си аз,
които ме преследват не от вчера...
А иска ми се хей така - от раз,
спонтанно в многото да се намеря!
Но какво ли има в повече у мен? ...

krvelkov

Poesía » Otra

313

Тост за довиждане 🇧🇬

Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване, ...

svetlitschka

Poesía

361 5 8

Съдбата на човека 🇧🇬

Не се ли спънеш,
ще бъдеш спънат.
Родил се е просрочен -
не искал свят порочен.
Работя значи живея. ...

Стефанин

Poesía » Epigramas

387 2

Протестът на копчето 🇧🇬

Веднъж Маруся купи си прекрасна риза
от бял сатен с якичка – кадифе,
тя тясната пола нахлузи
и спусна се към близкото кафе.
В обречения час на първа среща, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » De humor

368 3

И гледам ги – паун са до пауна 🇧🇬

На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

279 1 2

По-нататък е пусто 🇧🇬

ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите. ...

yotovava

Poesía » De amor

405 2 5

... а аз ще ви говоря... За любов... 🇧🇬

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. ...

Patrizzia

Poesía » De amor

325

Моето отлетяло Време 🇧🇬

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се. ...

Валери_Станков

Poesía

275 2

Изкуственият интелект 🇧🇬

Попитан бил
изкуственият интелект
как настроение се повишава
и отвърнал:
,,Чрез стихотворение..."

rhymefan

Poesía

319 2

Очакване 🇧🇬

Искрица тревожност и доза тъга –
очите ти вече игриво не светят.
Защо любовта ми отмина сега?
Далечни сме – сякаш различни планети.
Пристанищни срещи, вълшебство и зов, ...

BoBoteva

Poesía » Formas fijas

1K 14 26

Любопитство 🇧🇬

Шарената ми писана
любопитно отзарана,
явно - да не ѝ се спи,
от кафето ми отпи.
А то не е като всяко, ...

Patrizzia

Poesía » Para niños

447 7

Сложни климати 🇧🇬

СЛОЖНИ КЛИМАТИ
Забравѝ ме, излишният патос
ме повежда в погрешна посока.
Обожавам разблудния август.
Ала прага си вдигнал високо. ...

yotovava

Poesía

354 3 5

Един красив и само мой Живот 🇧🇬

ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз никога не си кривя душата, доде съм жив, така ще продължа –
за мене – щом е Истина, е свята! – и ми е гнусна всякоя лъжа,
животът ми към своя край възлиза, но мене от смъртта не ме е страх –
преминах по света със бяла риза през преспи, локви, кал и туфи прах, ...

Валери_Станков

Poesía

269 3 2

Било 🇧🇬

Дойде високият предел.
И залезът потъна в хоризонта.
Кой каквото от деня е взел:
търси и в нощта възможност.
Над нас звезди и луна ...

Ranrozar

Poesía

401 5 10

Клането 1877г. 🇧🇬

Посветено на 148-ата годишнина от клането в Любенова махала (тогава Гюнели махле) през Руско-турската освободителна война на 14 юли 1877 г.
Мъртвешка тишина настъпи на село,
помня адските мъки, безчовечното дело,
юлска жега беше, слънцето сипеше жар,
животът за миг чезнеше, клаха ни без жал, ...

Светли02

Poesía

322 2

Тетрадката на времето 🇧🇬

Душата си събрах в една тетрадка,
годините белязах, стих след стих.
Радостта ми беше тиха, кратка,
а тъгата в строфи въплътих.
Разлиствам я и спомени се вдигат, ...

M1234567891

Poesía

586 11 26

Ще бъде, обич моя 🇧🇬

До есента е още рано,
в мен зрее гроздова тъга
и чувам - още от сега,
проплаква някъде пиано.
И ще е септемврийска вечер, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

335 3

Влюбване в светлините 🇧🇬

Безтегловно търкалят се дните
по любов, по тъга, по задачи.
Издълбаният кръг под очите
забранява ми вечер да плача.
Замълчават зловещо гърдите. ...

thedac

Poesía

383 2 3

По ,,Бог е Любов" 🇧🇬

Бог е Любов и
чрез Нея човек възклицава:
,,Живея!"

rhymefan

Poesía

291

Разбулици 🇧🇬

Вихрушката от страсти ме прекърши.
Очите си от сухите сълзи ще бърша.
Ще бъда скитникът живеещ след изгнание
и просякът - неволен символ на страданието.
Загърбил всяко същество човешко, ...

vega666

Poesía

417 12 10

Споменът красив е жив 🇧🇬

Нощта чертае светлосенки,
заслушана във ритъма игрив,
а ти и аз сме бледи сенки,
в които споменът красив е жив.
Нощта простря ръце и ме прегърна, ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

496 3

Топлина за мене 🇧🇬

Бурята в душата си да потуша опитвам,
от виното на моята любов отпивам
глътка по глътка, за да запомня
сладостта, тръпчивостта да вкуся.
В сърцето си дълбоко аз ще скрия, ...

Краса_Теофила

Poesía » De amor

336 1

Друга земя 🇧🇬

Бях на друга земя.
Недокосната от човешка ръка.
Беше чисто, искреше,
беше странно красиво.
Нямаше слънце, но всичко блестеше, ...

Селева

Poesía » Civil

307

Poesía de autores contemporáneos

Обичам те 🇧🇬

Split Personality 🇬🇧

По „Обѝчай врага̀ си!“ 🇧🇬

Съдбата на живота 🇧🇬

Ева и Адам: размисли от Райската градина (Susan Essex /mislitelqt) 🇧🇬

Hе ме пъдете 🇧🇬

Юлски грохот 🇧🇬

Затънали 🇧🇬

Топлота... 🇧🇬

Сонет 2 🇧🇬

Огърлица на съдбата- Лилит ( част седма) 🇧🇬

Не си мисли, че си незаменима 🇧🇬

Защо 🇧🇬

Бащите никога не умират 🇧🇬

В своята права 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Искам 🇧🇬

Спри 🇧🇬

Тост за довиждане 🇧🇬

Съдбата на човека 🇧🇬

Протестът на копчето 🇧🇬

И гледам ги – паун са до пауна 🇧🇬

По-нататък е пусто 🇧🇬

... а аз ще ви говоря... За любов... 🇧🇬

Моето отлетяло Време 🇧🇬

Изкуственият интелект 🇧🇬

Очакване 🇧🇬

Любопитство 🇧🇬

Сложни климати 🇧🇬

Един красив и само мой Живот 🇧🇬

Било 🇧🇬

Клането 1877г. 🇧🇬

Тетрадката на времето 🇧🇬

Ще бъде, обич моя 🇧🇬

Влюбване в светлините 🇧🇬

По ,,Бог е Любов" 🇧🇬

Разбулици 🇧🇬

Споменът красив е жив 🇧🇬

Топлина за мене 🇧🇬

Друга земя 🇧🇬

Cola