beloved
Name Ивелина Стойкова

Родих се в сърцето на плодородна Добруджа. Чета от тригодишна; започнах да пиша като малка. Първите ми спомени са за куплет в първи клас. Възрастните се изненадваха от начина ми на писане и на поставените въпроси в съчиненията ми. Участвах в литературни кръжоци, един от които "Петя Дубарова" на поетесата Генка Петрова. Открих, че в кръвта ми текат стихове и рими. Тогава спечелих и първата си награда. Имам публикации в алманаси с ученическо творчество и с други съвременни поети. В Езикова гимназия си спечелих признанието за "дарба за писане на теми". Преведох сонет на Шекспир за преводачески конкурс в гимназията. Още като ученичка пишех за местните вестници; по-късно и за студентско и дамско списания, брашнови вестници, сайтове. Автор съм на разкази, есета, песни. Последната си песен ще добавя с ноти и текст в края на детско-юношеския си роман с работно заглавие „Феите от Часовника“. Името ми е Ивелина Стойкова.

 

Като студентка продължих да пиша и да се събирам с пишещи. Бях сценарист на пиеса. Спечелих интернет конкурс за поезия. Станах преводач; учих журналистика в СУ. Била съм сценарист на тв предаване. От националния конкурс "Елате ни вижте" (2011) имам номинация за гражданска поезия за стихотворението "Пожари". Доскоро се занимавах се с радио като репортер и водещ. През 2018 г. спечелих участие с текстовете си в сборника от писателското предизвикателство на „Фабрика за книги“.

 

Понастоящем редактирам, превеждам, представям и... пиша книги. Предстои ми издаването още на стихотворната история с работно заглавие „Нотите на живота“, празничната история „Писмо от Дядо Коледа“. Имам вълнуващи идеи и за други книги за малки и големи, които нямам търпение да осъществя.

Selected works
17 results
Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти, ...
  245  10 
Животът не е просто суета.
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...
  218 
Трудна за обичане съм. Много.
Буря насред върло юлско лято.
Сняг насред раззеленена пролет.
Вихър и вулкан. Нечакан вятър.
Както появявам се внезапно, ...
  290 
Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
  196 
Отново минала е по алеята.
Във шепите си ветрове събрала
и погледите всички на... дърветата.
Което косопад им причинява.
Разплака посивелите надменници – ...
  187 
Random works
: ??:??