Buhler

Поглеждам назад,после напред. Гледам отражение непознато за мен в запотено огледало. Опитвам  да си припомня коя съм,къде съм...?Виждам само бъдещето си светло,розово като приказка. 

За спомените изгубени забравих и в приказката с усмивка заживях.

Selected works
9 results
Земята –
черна, прокълната,
кълне, зарича
дяволи злобни.
За Апостол – ...
  982 
Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние. ...
  903 
Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...
  1102 
Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...
  967 
Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...
  617 
Random works
: ??:??