Buhler

Name Соня Николова

Поглеждам назад,после напред. Гледам отражение непознато за мен в запотено огледало. Опитвам да си припомня коя съм,къде съм...?Виждам само бъдещето си светло,розово като приказка.

За спомените изгубени забравих и в приказката с усмивка заживях.

Selected works

9 results

Мъст 🇧🇬

Земята –
черна, прокълната,
кълне, зарича
дяволи злобни.
За Апостол – ...

Poetry » Civic

2017-05-26T16:40:49+03:00 1.3K 3 2

Неизбежното 🇧🇬

Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние. ...

Poetry » Free verse

2017-05-25T23:30:48+03:00 1.2K 3

Онези мои дни 🇧🇬

Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...

Poetry » Love

2017-07-06T00:31:51+03:00 1.5K 1 2

My dark day 🇧🇬

Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...

Poetry » Free verse

2017-06-06T23:39:23+03:00 1.3K 1 1

Копнеж 🇧🇬

Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...

Poetry » Other

2017-11-17T13:14:32+02:00 933 1

More works