6 jun 2017, 23:39

My dark day

1.3K 1 1

Нощта се спусна като бясна сврака.

Потопи своята злоба в човешката душа.

Запечата красотата в бял плик.

Уби живеца, умъртви човека.

Отровата надделя над кръвта.

Огнен орел изпепели земята.

Човекът падна обагрен в кръвта на свой.

Спаси ни, спаси ни, спаси ни.

Телата наши вземи,

душите чисти запази.

Всяка птица – наш враг.

Всяка нощ Смъртта идва със сап.

Архангел идва за нас.

Смърт, само смърт.

Сълзите ми не спират.

Не за спасение , за прошка моля.

Простѝ греховете ни, простѝ.

Прости, че сме чудовища, прости.

Прости, че убиваме беззащитните, прости.

Прости ни . Прости ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Соня, страшно е... Човешката жестост няма граници... Но Бог е всемогъш и любовта Му е безкрайна... Трябва да се молим и да вярваме... А където можем, да помагаме! И за спасение трябва да се молим! Поздравления за тези стихове!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...