Джъд лежеше буден и не смееше да отвори очи. Ами ако отново се окажеше в светилището на Сабазий? Нямаше да може да понесе още един повтарящ се ден! Но нали вчерашният беше последен! Те бяха успели да излетят и той не беше умрял. За първи път от толкова дни беше заспал в удобно легло, и то близо до майка си и баща си – нещо, от което беше лишен през последните години. Значи…
Момчето бавно отвори първо едното си око, а после и другото. Светлината в каютата, идваща от луминисцентните лампи на тавана, беше мека и приглушена, но той ѝ се зарадва като на стар, дългоочакван приятел.
Слава богу – беше на кораба! Ужасният, повтарящ се и завършващ всеки път със смъртта му ден най-после си беше отишъл!
От екрана на стената, имитиращ илюминатор, се процеждаше пестелив сноп лъчи и осветяваше малката каюта с две двуетажни легла, масичка, шкафове и два реда почти празни полици – бяха тръгнали на това спешно пътуване слепешката, без дори да си приготвят багаж! В шкафовете имаше спално бельо, малко дре ...