Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не обичам да пиша, пък ето на - разказвам ви някаква история.
Беше преди две години. Бях на почивка. Не, не бях на почивка, бях на лечение. Бях изпуснала фронта - от напрежение, стрес. Нуждаех се от почивка, но така и не успях да отида, докато не рухнах. Трябваше да се възстановя. От всичко, от живота си... Като дете ми се наложи бързо да порасна. Рано станах майка. Не, не ме разбирайте погрешно - дъщеря ми е най-хубавото нещо в живота ми. А и беше желано дете, не случайна нежелана бременност, но не си поживях. Завърших, омъжих се, родих. През това време и учех. Трябваше да порасна – бързо. Такъв беше моят избор – да се махна от дома и да създам свой. Създадох ли? Питах се и не знаех отговора. Ве ...