* * *
859
0
1
М-м-м да... Свърши се!
И това стана.
Сега завих сърцето си в бодлива тел,
за да не кърви от теб.
Направих го, защото искам да те изтрия,
да те заменя с друга болка,
с болката, която беше, преди
онази, която каза:
"Ти не знаеш ли?
Той винаги е сам!"
И ще се замразя
в сладката бялост на дланите си
и ще издишам от себе си.
Съжалявам, аз ще си ходя,
стана ми студено,
ще се завия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Коняков Todos los derechos reservados
Не съжалявай
