* * *
861
0
1
М-м-м да... Свърши се!
И това стана.
Сега завих сърцето си в бодлива тел,
за да не кърви от теб.
Направих го, защото искам да те изтрия,
да те заменя с друга болка,
с болката, която беше, преди
онази, която каза:
"Ти не знаеш ли?
Той винаги е сам!"
И ще се замразя
в сладката бялост на дланите си
и ще издишам от себе си.
Съжалявам, аз ще си ходя,
стана ми студено,
ще се завия.
© Калоян Коняков All rights reserved.
Не съжалявай
